Септември (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

---

Септември
Сградата на общината в Септември
Септември 42.216437, 24.125011 Септември Септември
Общи данни
Население	8071 души (15 март 2024 г.) 359 души/km²
Землище	22,454 km²
Надм. височина	239 m
Пощ. код	4490
Тел. код	03561
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	66264
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Адрес на общината
ул. „Александър Стамболийски“ 37А п.к. 303 тел.: 03561/20 – 67 obsept@septemvri.com
Уебсайт	www.septemvri.org
Септември в Общомедия

Септември е град в Южна България, област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2015 възлиза на 7559 души.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8104 души по настоящ адрес и 8630 души по постоянен адрес.

География

Местоположение

Входното шосе откъм с. Злокучене (североизток).

Септември е разположен на площ от 22,454 km² в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и планините Рила и Пирин. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от София. Чрез Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Транспорт

Разпределителната гара

Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва теснолинейна линия за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Пловдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози.

Климат и води

Септември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми.

Изградена е пречиствателна станция Архив на оригинала от 2017-02-16 в Wayback Machine. за отпадъчните води от канализационната градска мрежа.

История

В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония Пистирос и римската станция Бона Мансио. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според записки, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. С идването на османските турци през 1393 година населеното място е разрушено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, същите слагат началото на ново село с името Саръханбей. Те основават и Татар Пазарджик (1485 г.). Според Стефан Захариев, военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 година в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През 1934 г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на Сараньово. В памет на загиналите в Септемврийското въстание бунтовници през 1949 г., комунистическата власт преименува селото и гарата на Септември. През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат. Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Септември придобива статут на град. От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 2841 1946 3930 1956 5796 1965 7479 1975 8076 1985 9116 1992 9361 2001 9005 2011 7869 2021 8158

Етническият състав включва 5659 българи и 1721 цигани.

Религии

Населението е източно православно. Има два православни храма: „Св. Харалампи“ и „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой жители се смятат за мюсюлмани и католици.

Политика

Местните избори за кмет през 2020 г. печели единственият явил се кандидат – госпожа Васка Рачева, с голямо мнозинство.

Политически партии: Атака, БЗНС, БСП, ГЕРБ, ВМРО, ДПС, ДСБ, СДС.

Икономика

Ключова роля играе железопътната гара и свързаните с нея вагоноремонтни и други жп спомагателни дейности. Развито е селското стопанство.

Улица в града.

Културни дейности

Народно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветна дейност. Към читалището сега работят:

• детски танцов състав „Септември“, с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
• танцова школа по модерен балет „Яница“, с ръководител Кремена Шопова
• женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.
• Фолклорен танцов ансамбъл „Загоровче“ е създаден през 1985 г.

През последните години в града са изнасяли представления някои от по-известните със своят талант артисти: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Паметници на обществени дейци

Костница на загиналите бойци през 1923 година

Паметник на възстаналите бойци през 1923 г. - ЖП.гара

Паметник на загиналите във войните - площад централен

Паметник на Илия Минев - непримиримият борец срещу терора от системата.

Спорт

Футболният отбор на града е Локомотив (Септември), основан през 1924 г.

Проекти

Подобряване на инфраструктура, смяна на канализация, асфалтиране на пътища, нови тротоари, обновяване на паркове с изграждане на нови спортни и детски площадки.

Личности

Родени в Септември

• Богдан Кендеров – зам.-министър на земеделието (1994 – 1995) и 1997 година)
• Горан Йонов – посланик в Стокхолм (2004 – 2007), зам.-министър на вътрешните работи (2007 – 2008)
• Здравко Лазаров – български футболист играещ и в национален отбор.
• Илия Илиев – български учен, декан на Факултет по телекомуникации, Технически Университет София, бивш ръководител на Катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“, Технически университет, София
• Илия Минев – борец за човешки права, председател и основател на Независимото дружество за защита правата на човека.
• Лука Делийски – художник-реставратор
• Митко Начев – поет, член на Съюза на българските писатели
• Румен Пенин – български учен-географ
• Станой Табаков – световен вицешампион по бойно самбо (ноември 2010), 3-то място на европейски шампионат по бойно самбо (май 2010), шампион на България по борба и бойно самбо

Починали в Септември

• Мечислав Домарадски – полски археолог, почетен гражданин на град Септември
• Георги Христович – основател на ловната дружина, общественик, търговец, погребан в двора на черквата „Св. Харалампий“, почетен гражданин на град Септември.

Външни препратки

• Официален сайт на община Септември