Поляни (дем Мъглен)
| Поляни Πολυκάρπη | |
| — село — | |
  Поляни  Поляни  Поляни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 160 m |
| Население | 868 души (2021 г.) |
Поляни или Поляне (на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, катаревуса: Πολυκάρπιον, Поликарпион, до 1925 година Πόλιανη, Поляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Поляни е разположено на 160 m в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа) и на 16 km северно от Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Поляни е село във Воденска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Поляни (Поляне) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 443 души и 131 домакинства.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Поляни (Polyani) е посочено като село във Воденска каза с 225 къщи и 140 жители българи и 715 помаци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Поляни живеят 150 българи християни и 1100 българи мохамедани.[5]
Християнското население на Поляни е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Полени (Poleni) има 200 българи екзархисти.[6] В 1909 година в Поляни е открито българско училище.[7]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 1100 българи мохамедани и 94 българи християни.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Поляни (Полjани) има 260 къщи славяни мохамедани и 15 къщи цигани християни.[8]
След Гръцко-турската война, в 1924 година мюсюлманското население на Поляни е изселено в Турция и в селото са настанени 953 гърци бежанци от Мала Азия.[2][2] В 1925 година е преименувано на Поликарпи.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 301 бежански семейства и 1123 души.[9]
От 1553 жители в 1940 година 120 са местни, а останалите бежанци. Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[2] Населението намалява и поради изселване в големите градове.[10]
В 1981 година селото има 1046 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като турският език в него е запазен на средно ниво.[11]
Землището на селото е полско и се напоява добре. Селото произвежда пипер, десертно грозде, овошки, тютюн, жито.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сушица | Σουΐτσα | Ксеропотамос | Ξεροπόταμος[12] | |
| Градища[13] | Κράτιστα | Палюри | Παλιούρι[12] | възвишение на Ю от Поляни (410 m)[13] |
| Поляни[13] | Πόλιανη | Крифи | Κρυφή[12] | възвишение на И от Поляни (182 m)[13] |
| Бела вода[13] | Μπέλλα Βόδα | Аспропотамос | Άσπροπόταμος[12] | река на И от Поляни, приток на Мъгленица[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1439[2] | 1178[2] | 1070[2] | 1553[2] | 1264[10] | 1348[10] | 1155[10] | 1046[10] | 1141[10] | 1071 | 1049 | 868 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 96. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 97. (на македонска литературна норма)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| ||||||||||||||||||||||||
