Омуртаг (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Омуртаг.
| Омуртаг | |
  | |
 | |
  Омуртаг  Омуртаг  Омуртаг | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 9003 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 525 m |
| Пощ. код | 7900 |
| Тел. код | 0605 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 53535 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Омуртаг Ешреф Ешрефов (СДС, НДПС; 2015) |
| Адрес на общината | |
| 7900 Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски“ 2А тел. 0605/ 6 23 11, факс: 0605/ 6 35 02 | |
| Уебсайт | www.omurtag.bg |
| Омуртаг в Общомедия | |
Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Омуртаг. Населението на града към края на 2009 година е 8725 жители[2][3][4], което го прави третото по големина населено място в областта.
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9038 души по настоящ адрес и 10 662 души по постоянен адрес.[5]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен на 525 метра надморска височина, в областта Сланник (Тозлу̀к), източната част на Предбалкана. Намира се на 24 километра югозападно от Търговище, на 77 километра източно от Велико Търново и на 141 километра южно от град Русе.
Омуртаг е кръстовище на важните шосейни транспортни коридори: запад-изток (София-Варна) и север-юг (Русе-Котленски проход-Ямбол и Сливен).
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е.. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан.
През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина – Котленски и Върбишки.
Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.
От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1860, изгорена през Руско-турската война[6]), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца[7].
През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за Осман пазар, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[8]
По време на Руско-турската война Осман пазар е завзет от руската 11-а пехотна дивизия, начело с генерал Казимир Ернрот, на 27 януари (15 януари стар стил) 1878 година, като преди това е разграбен и опожарен от отстъпващите османски части.[6]
След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Непосредствено след войната районът на Осман пазар е най-активната област на мюсюлмански бунтове, като на 27 юни 1879 година градът е нападнат от турски въоръжени групи, които са отблъснати от военния гарнизон.[9] Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно – и на околия.
През 1934 година градът получава сегашното си име в чест на българския хан Омуртаг.
Воден режим
[редактиране | редактиране на кода]
Някъде през 1970-те години в града започват проблемите с недостига на вода, като те продължават повече от 50 години.[10]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[11]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7 619 | 100,00 |
| Българи | 2 854 | 37,45 |
| Турци | 2 338 | 30,68 |
| Цигани | 561 | 7,36 |
| Други | 5 | 0,06 |
| Не се самоопределят | 77 | 1,01 |
| Неотговорили | 1 784 | 23,41 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В града функционират 7 фирми от текстилната промишленост (ЕТ „Елица 49“, „Елиза мод“ ООД, „Трико“ АД, ЕТ „Петра“, „Сателит 3“ ООД, ЕТ „ЕИ СИ“ и ТПК „Йова“); 6 фирми са в сферата на производство на храни и напитки (Мандра „СИ-ВИ-ЕС“, ЕТ „Стезис“, ЕТ „Маратон-62“, „Биомак“ ООД, ЕТ „Хатче Местанова“ и „Кента“ АД)[13]; 3 фирми за производство на чехли и джапанки („Бумеранг слипер“ ООД, „Интер БГ“ и ЕТ „Еспа 2005“)[14] и др.
Държавно горско стопанство „Омуртаг“
[редактиране | редактиране на кода]Основното предприятие за добив и продажба на дървесина е ДГС „Омуртаг“. Предприятието стопанисва държавните горски територии на територията на общината и организира търгове за продажба на дървесина.[15] [16]
Култура и просвета
[редактиране | редактиране на кода]
Градът разполага с Исторически музей. Открит е на 26 януари 1973 година като музейна сбирка, през 1994 година е преобразуван в исторически музей. Разполага с 384 броя музейни предмети[17]. Неговите фондове и експозиции са разположени в три сгради, обединени в архитектурен комплекс. Сред експонатите особено място заема полетният скафандър на втория български космонавт, омуртаченинът Александър Александров.
В града функционират 2 средни училища: Гимназия „Симеон Велчев“ и Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост. Едно училище в основен етап на обучение – основно училище „Акад. Даки Йорданов“ и 2 начални училища – „Христо Смирненски“ и „Васил Левски“.
Народно читалище „Отец Паисий“
[редактиране | редактиране на кода]Народно читалище „Отец Паисий“ в Осман пазар е основано през 1870-та година от учителя Петър Янакиев, който е родом от село Беброво,Еленския балкан.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Футболният отбор на града е „Левски“ (Омуртаг), местният стадион „Омуртаг“ е с капацитет до 6000 зрители. Отборът се състезава в областната футболна група.
Волейболен клуб „Омуртаг“ е лицензиран от БФВ от 1999 г., участва в държавните първенства при момичета и момчета. Възпитаниците на клуба достигат до финали при различните възрастови групи. Клубът е редовен участник в Държавните игри на спортистите от малките селища, през 2001 г. град Омуртаг беше домакин на Държавните игри, многократно отборите момичета и момчета на клуба са ставали и национални първенци в игрите. Рожба на клуба е и Виктор Йосифов – национален състезател, блокировач №1 на Европейското първенство през 2009 г. и настоящ капитан на националния отбор.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 7 юни – официален празник на град Омуртаг; датата, на която полита в Космоса вторият български космонавт – ген. Александър Александров.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Абаджиев – от 1997 г. до 2009 г. Народен представител в Народното Събрание, впоследствие дипломат, заемал функциите на генерален консул на Република България в Шанхай, Китай и извънреден посланик на Република България в Любляна, Словения, и Риад, Саудитска Арабия.
- Александър Александров – вторият български космонавт
- Исмет Мехмедов Адемов (Исмет Север) – журналист, строител (ранен с огнестрелно оръжие в студентските общежития в гр. София на 25.12.1974 г.)
- Д-р Байко Бърнев (1865-1957) - ветеринарен лекар, един от основоположниците на ветеринарномедицинската професия в България. Участник в Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война.
- Димитър Петков – учител, математик, създал няколко поколения ученици, в които въплъти своя дух на любов и обич към красотата, хармонията и природата
- М. Сюлюманов Юсеинов – редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, днес Северна Македония.[18]
- Захари Панайотов Железов – Батинката – роден през 1894 г. Народен поет и писател сатирик. Участник в Първата световна война, раняван, завършва войната в чин поручик, като комендант на Струга (Македония). После учител. Любимец на града. Починал през 1947 година
- Станко Атанасов Станков – р. 1954 г. – първият роден в Омуртаг командир на българска подводна лодка. По-късно командир на дивизиона подводни лодки във ВМС и началник на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна (2002 – 2007 г.), военно звание „капитан първи ранг“. Автор на книгата „Слушай в отсеците – разкази на един подводничар“. Понастоящем председател на Съюза на подводничарите в Р. България и Българската военноморска конфедерация.
- Виктор Йосифов – български волейболист, роден на 16.10.1985 г. Играе на поста център. Висок е 204 cm и тежи 98 kg. Ражда се в Омуртаг, където завършва средното си образование. Практикува волейбол на училищно равнище. Завършва Шуменския университет със специалност физкултура. Носител на бронзов медал от Европейското първенство по волейбол в Турция – 2009 г.
- Калинка Тончева – виден краевед, културолог и музеен работник, автор на поредица книги за Омуртаг, озаглавени „Старата чешма разказва“. Починала през 2011 година.
- Ева Георгиева (родена като Йовка Петрова Стоянова) – ръководител на „Tрио Българка“. Родена е в град Омуртаг през 1925 г., завършва Софийското средно музикално училище в класа на проф. Георги Златев-Черкин. Цветана Дякович я насочва към народното пеене и тогава започва работа с различни оркестри в Радио София.
- Акад. Даки Йорданов – роден през 1893 г. в гр. Омуртаг. За него казват, че е „живата ботаника на България“. Академик Даки Йорданов умира на 05.04.1978 г., но и до днес остава неговият завет: „Основното е да обикнеш избраното от теб и да го следваш неотклонно, да гориш с него, дори ако трябва да изгориш, но да живееш със съзнанието, че трябва да бъдеш полезен.“
- Петър Бакърджиев – роден в гр. Омуртаг, спортен журналист в bTV.
- Мелис Йонузова – европейска шампионка по бокс за жени до 22-годишна възраст.
- Проф. Слави Димитров – зам. декан на стопански факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
- Ивайло Йовчев-пресаташе на ПФК ЛЕВСКИ София.
- Д-р Николай Хрисимов – преподавател по Средновековна българска история при ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. Велико Търново
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Население – градове в България – „НСИ“
- ↑ Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
- ↑ Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Цачевски 2013, с. 28 – 29.
- ↑ омуртаг.com, архив на оригинала от 7 май 2009, https://web.archive.org/web/20090507151023/http://xn--80agzhlmf.com/, посетен на 3 март 2021
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград
- ↑ Цачевски 2013, с. 85.
- ↑ „Режим на водата повече от 50 години: Денков за водната криза в Омуртаг и има ли решение“ // dariknews.bg, 10 октомври 2023. Посетен на 18 декември 2023. (на български)
- ↑ Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ omurtag.naymex.com, архив на оригинала от 9 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100209041124/http://omurtag.naymex.com/biznes.html, посетен на 22 декември 2009
- ↑ www.az.government.bg
- ↑ Официален уебсайт на ДГС „Омуртаг“
- ↑ Над 100 декара нови гори ще бъдат залесени в Омуртаг. 19 март 2019; посетен на 20 март 2019
- ↑ www.museumsbg.com, архив на оригинала от 18 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091018015722/http://www.museumsbg.com/search/OmurtagHM-b.html, посетен на 22 декември 2009
- ↑ Агенция „Фокус“. Беранци: Войнишки паметник. 13 април 2009. Посетен на 13 април 2009.
- Цитирани източници
- Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6.
