Омуртаг (община)

Община Омуртаг
43.1, 26.417
	Община Омуртаг
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Търговище
Площ	400.83 km²
Население	24 879 души
Адм. център	Омуртаг
Брой селища	42
Сайт	omurtag.bg
Управление
Кмет	Ешреф Ешрефов ; (СДС, НДПС; 2015)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (20); ГЕРБ (7); Коалиция „БСП за България“ (2);
	Община Омуртаг в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Омуртаг.

Община Омуртаг е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Търговище. С площта си от 400,831 km² заема 4-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 14,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад – община Антоново;
на север – община Търговище;
на изток – община Върбица, област Шумен;
на юг – община Котел, област Сливен.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В югозападните части на община Омуртаг се простират северните разклонения на Лиса планина. В нея, на границата с община Котел, на около 3 km югоизточно от село Птичево се намира най-високата точка на община Омуртаг – 845,8 m.

Районите на общината, разположени северно от планината се заемат от хълмистата историко-географска област Сланник, в която се намира и административният център на общината – град Омуртаг.

Цялата източна половина на общината е със слабо хълмист, на места равнинен релеф и попада изцяло в историко-географската област Герлово. В нея, на около 3 km югоизточно от село Церовище, на границата с община Върбица, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Омуртаг – 203 m н.в.

Води

Западната част на общината (около 1/3 от територията ѝ) се отводнява към Дунавския водосборен басейн, а централната и източната – към Черноморския водосборен басейн. Към Дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра, а тя – десен приток на Дунав). Тя извира на 654 m н.в. от Лиса планина, на 300 m западно от село Горско село. До вливането си в югоизточната част на южния ръкъв на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад. Неин основен приток е река Казълдере (22 km). Река Казълдере извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай, община Антоново. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича Републикански път I-4 и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km², което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

В югоизточната част на община Омуртаг, през историко-географската област Герлово, на протежение около 15 km протича част от горното течение на река Голяма Камчия, лява съставяща на река Камчия, която директно принадлежи към Черноморския водосборен басейн. В пределите на общината тя получава предимно малки леви притоци, водещи началото си от Лиса планина и от по-високо разположената историко-географска област Сланник и отводнява около 2/3 от територията на община Омуртаг.

Населени места

Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Беломорци	561	12,084	Мечикчилер	Кестеново	200	6,488	Ени махле
Българаново	133	6,010	Кадемлер	Козма Презвитер	404	12,141	Кара чулфалар
Великденче	278	4,462	Байрамлъ кьой	Красноселци	149	8,696	Килиджилир
Величка	298	6,541	Вели бей кьой	Могилец	315	6,333	Велетлер
Веренци	306	11,612	Садъклар, Веринци	Обител	465	12,181	Текелер кябир
Веселец	85	6,584	Яйджилар	Омуртаг	5266	23,639	Осман пазар
Висок	216	7,640	Османлар	Панайот Хитово	186	10,573	Айляз Кърълар
Врани кон	572	13,538	Кара атлар	Паничино	109	10,960	Чанакчилар
Голямо Църквище	202	5,162	Текелер сагър	Петрино	96	6,234	Чикръкчилар
Горна Хубавка	258	16,225		Плъстина	459	14,509	Мутафлар
Горно Козарево	150	8,034	Ефрас кечилер	Птичево	139	17,653	Кушлу кьой
Горно Новково	166	7,213	Хас кестане, Горно Крумово	Пъдарино	375	18,645	Падърлар
Горско село	100	9,436	Даа кьой	Първан	189	5,376	Башлар
Долна Хубавка	170	5,678	Хюсеинлер, Хубавка	Росица	13	4,222	Тоспатлари
Долно Козарево	310	4,960	Хас кечилер	Рътлина	203	8,114	Сагърджик
Долно Новково	100	6,535	Ефрас кестене, Долно Крумово	Станец	175	9,169	Дураклар
Звездица	500	9,311		Тъпчилещово	29	7,008	Базиргян кьой
Зелена морава	516	8,718	Ешил Юва, Ешилово	Угледно	146	3,885	Кадър спах
Змейно	130	10,266	Иланджилар	Царевци	62	4,472	Шахвелер
Илийно	456	16,106	Елезлери	Церовище	483	10,783	Сарсъплии
Камбурово	944	15,340	Хасан факъ, Палатица	Чернокапци	230	8,295	Карабаш кьой

Административно-териториални промени

През 1887 г. – заличена е м. Горни Мастън кьой без административен акт поради изселване;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мечикчилер на с. Беломорци;

– преименува с. Бостан кьой на с. Бостан;

– преименува с. Демирджилер на с. Железари;

– преименува с. Елезлери на с. Илийно;

– преименува гр. Осман пазар на гр. Омуртаг;

– преименува с. Хасан факъ на с. Палатица;

– преименува с. Кадър спах на с. Угледно;

– преименува с. Шахвелер на с. Царевци;

МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кара атлар на с. Врани кон;

– преименува с. Килиджилер на с. Красноселци;

– преименува с. Мутафлар на с. Плъстина;

МЗ № 3529/обн. 31.10.1934 г. – преименува с. Иланджилар на с. Змейно;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кадемлер (Кадъмлар) на с. Българаново;

– преименува с. Байрамлъ кьой на с. Великденче;

– преименува с. Вели бей кьой на с. Величка;

– преименува с. Садъклар на с. Веринци;

– преименува с. Яйджилар на с. Веселец;

– преименува с. Османлар на с. Висок;

– преименува с. Текелер сагър на с. Голямо Църквище;

– преименува с. Ефрас кечилер на с. Горно Козарево;

– преименува с. Хас кестане на с. Горно Крумово;

– преименува с. Даа кьой на с. Горско село;

– преименува с. Хас кечилер на с. Долно Козарево;

– преименува с. Ефрас кестане на с. Долно Крумово;

– преименува с. Ешил Юва (Ешилово) на с. Зелена морава;

– преименува с. Ени махле на с. Кестеново;

– преименува с. Кара Чулфалар на с. Козма Презвитер;

– преименува с. Текелер джами на с. Малко Църквище;

– преименува с. Велетлер на с. Могилец;

– преименува с. Текелер кябир на с. Обител;

– преименува с. Айляз Кърълар (Илияз Каралар) на с. Панайот Хитово;

– преименува с. Чанакчилар на с. Паничино;

– преименува с. Чикръкчилар на с. Петрино;

– преименува с. Кушлу кьой на с. Птичево;

– преименува с. Падърлар на с. Пъдарино;

– преименува с. Башлар на с. Първан;

– преименува с. Кеди юрен на с. Росица;

– преименува с. Сагърджик на с. Рътлина;

– преименува с. Орта кьой на с. Средище;

– преименува с. Дураклар на с. Станец;

– преименува с. Базиргян кьой на с. Тъпчилещово;

– преименува с. Хюсеинлер на с. Хубавка;

– преименува с. Сарсъплии на с. Церовище;

– преименува с. Карабаш кьой на с. Чернокапци;

МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – признава н.м. Горна Хубавка (от с. Хубавка) за отделно населено място – с. Горна Хубавка;
Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Горно Крумово на с. Горно Новково;

– преименува с. Долно Крумово на с. Долно Новково;

– преименува с. Палатица на с. Камбурово;

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Веринци на с. Веренци;

– преименува с. Хубавка на с. Долна Хубавка;

Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава населените местности Гюл, Селиолу и Табак (от с. Врани кон) за отделно населено място – с. Звездица;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Обител и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Омуртаг;
Реш. МС № 79/обн. 02.03.2001 г. – заличава с. Бостана и го присъединява като квартал на с. Горна Хубавка;

– заличава с. Малко Църквище и го присъединява като квартал на с. Обител;

– заличава с. Средище и го присъединява като квартал на с. Илийно;

Реш. МС № 21/обн. 24 януари 2014 г. – заличава с. Железари поради изселване и присъединява землището му към с. Птичево.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	27 238
1946	30 527
1956	30 430
1965	33 051
1975	32 772
1985	30 446
1992	27 000
2001	25 212
2011	21 853
2021	16 144

Естествен прираст

Естествения прираст на населението през 2003 година е положителен, коефициента на раждаемостта е 10.87 ‰, а на смъртността 10.47 ‰. През същата година с най-висок коефициент на раждаемост са били селата Илийно (16.67 ‰), Българаново (16.26 ‰), Беломорци (16.13 ‰), Плъстина (15.7 ‰), и др, а с най-ниска раждаемост Царевци, Тъпчилещово, Рътлина, и др. С най-висок коефициент на смъртност са били селата Могилец (23.14 ‰), Обител (19.58 ‰), Козма Презвитер (17.68‰), и др^[3].

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[4]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	21 853	3518	11 959	1690	198	147	4341	100.00	16.09	54.72	7.73	0.90	0.67	19.86
Омуртаг	7619	2854	2338	561	5	77	1784	Омуртаг	37.45	30.68	7.36	0.06	1.01	23.41
Камбурово	1170	109	763	190			89	Камбурово	9.31	65.21	16.23			7.60
Беломорци	866	38	45	451	0	14	318	Беломорци	4.38	5.19	52.07	0.00	1.61	36.72
Звездица	765	7	655	99			2	Звездица	0.91	85.62	12.94			0.26
Врани кон	715	13	568		0		130	Врани кон	1.81	79.44		0.00		18.18
Обител	618	14	277		10		312	Обител	2.26	44.82		1.61		50.48
Плъстина	607	9	480	0	13	4	101	Плъстина	1.48	79.07	0.00	2.14	0.65	16.63
Церовище	585	10	36		6		532	Церовище	1.70	6.15		1.02		90.94
Зелена морава	583	5	556	0			20	Зелена морава	0.85	95.36	0.00			3.43
Козма презвитер	577	27	111			0	436	Козма презвитер	4.67	19.23			0.00	75.56
Пъдарино	543	3	538	0			0	Пъдарино	0.55	99.07	0.00			0.00
Илийно	491	58	156	206			64	Илийно	11.81	31.77	41.95			13.03
Долно Козарево	415	0	400	0	0	0	15	Долно Козарево	0.00	96.38	0.00	0.00	0.00	3.61
Веренци	407	14	390	3	0	0	0	Веренци	3.43	95.82	0.73	0.00	0.00	0.00
Величка	391		373	0	0		15	Величка		95.39	0.00	0.00		3.83
Могилец	328	0	291		0		35	Могилец	0.00	88.71		0.00		10.67
Горна Хубавка	318	12	303	0	0	0	3	Горна Хубавка	3.77	95.28	0.00	0.00	0.00	0.94
Великденче	304	9	219		0		75	Великденче	2.96	72.03		0.00		24.67
Кестеново	297		187	105	0		2	Кестеново		62.96	35.35	0.00		0.67
Висок	289	0	268	0			20	Висок	0.00	92.73	0.00			6.92
Чернокапци	280		278	0	0		0	Чернокапци		99.28	0.00	0.00		0.00
Панайот Хитово	279	19	259		0		0	Панайот Хитово	6.81	92.83		0.00		0.00
Голямо Църквище	269		12	0		0	256	Голямо Църквище		4.46	0.00		0.00	95.16
Станец	254	12	233	7	0	0	2	Станец	4.72	91.73	2.75	0.00	0.00	0.78
Рътлина	234		188		33		9	Рътлина		80.34		14.10		3.84
Горно Козарево	225	0	209	9			6	Горно Козарево	0.00	92.88	4.00			2.66
Долна Хубавка	225	4	218		0		0	Долна Хубавка	1.77	96.88		0.00		0.00
Първан	223	0	160		0		62	Първан	0.00	71.74		0.00		27.80
Красноселци	208	7	194		0		4	Красноселци	3.36	93.26		0.00		1.92
Птичево	208	0	206	0			1	Птичево	0.00	99.03	0.00			0.48
Българаново	199		197		0		0	Българаново		98.99		0.00		0.00
Горно Новково	194	176	10	0			6	Горно Новково	90.72	5.15	0.00			3.09
Паничино	162	35	98	27	0	0	2	Паничино	21.60	60.49	16.66	0.00	0.00	1.23
Змейно	156	3	153	0	0	0	0	Змейно	1.92	98.07	0.00	0.00	0.00	0.00
Долно Новково	155	22	119		3		8	Долно Новково	14.19	76.77		1.93		5.16
Петрино	146		145	0	0		0	Петрино		99.31	0.00	0.00		0.00
Горско село	142		137	0		0	4	Горско село		96.47	0.00		0.00	2.81
Угледно	142	4	0		123		14	Угледно	2.81	0.00		86.61		9.85
Веселец	124		118	0		0	4	Веселец		95.16	0.00		0.00	3.22
Царевци	64	10	53	0	0	0	1	Царевци	15.62	82.81	0.00	0.00	0.00	1.56
Тъпчилещово	59	32	3	16	0	0	8	Тъпчилещово	54.23	5.08	27.11	0.00	0.00	13.55
Росица	17	0	15	0			0	Росица	0.00	88.23	0.00			0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	21 853	100.00
Православие	2638	12.07
Католицизъм	35	0.16
Протестантство
Ислям	10 798	49.41
Друго
Нямат	271	1.24
Не се самоопределят	515	2.35
Непоказано	7580	34.68

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[6]^[7]^[8]^[9]^[10]

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	61,35 %	62,89 %	64,61 %	50,27 %	56,49 %
Общ брой места	29	29	29	29	29
Движение за права и свободи	15	22	22	18	20
ГЕРБ		2	4		7
Коалиция „БСП за България“					2
Местна коалиция „Заедно за община Омуртаг“				11
Българска социалистическа партия	3	2	2
Българската левица			1
Коалиция „Заедно за Омуртаг“ (Новото време, Български социалдемократи)		3
Евророма	4
Съюз на демократичните сили	2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Коалиция „Бъдеще за Омуртаг“	1
Национално движение за права и свободи	1
Български земеделски народен съюз	1
Национално движение „Симеон Втори“	1

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

участък от 18,4 km от Републикански път I-4 (от km 199,3 до km 217,7);
началният участък от 17,6 km от Републикански път II-48 (от km 0 до km 17,6);
началният участък от 5,4 km от Републикански път III-408 (от km 0 до km 5,4);
началният участък от 7,6 km от Републикански път III-409 (от km 0 до km 7,6);
последният участък от 21,7 km от Републикански път III-704 (от km 0,8 до km 22,5);
участък от 6,7 km от Републикански път III-706 (от km 1,3 до km 8,0);
последният участък от 3 km от Републикански път III-4008 (от km 9,8 до km 12,8);
целият участък от 10,1 km от Републикански път III-4802.

Топографски карти

Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
↑ webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 18 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180918102637/http://omurtag.bg/raw/uploads/OPR-Omurtag.doc, посетен на 19 февруари 2021
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 30 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.

Литература

Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Омуртаг
((bg)) Официален сайт

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)

[3] webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 18 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180918102637/http://omurtag.bg/raw/uploads/OPR-Omurtag.doc, посетен на 19 февруари 2021

[pop-stat.mashke.org-4] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-5] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)

[6] „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 30 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Омуртаг_2007-7] „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Омуртаг_2011-8] „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Омуртаг_2015-9] „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Омуртаг_2019-10] „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Омуртаг“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]