Направо към съдържанието

Стара река (приток на Янтра)

Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Стара река
(Лефеджи, Лефеджа)
42.8214° с. ш. 26.1572° и. д.
43.2033° с. ш. 25.8272° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Сливен
Община Сливен
Област Търговище
Община Антоново
Област Велико Търново
Община Елена
Община Златарица
Община Стражица
Дължина92 km
Водосб. басейн2458 km²
Отток15,8 m³/s
Начало
МястоСИ от местността
„Агликина поляна“,
Елено-Твърдишка планина,
Стара планина
Координати42°49′17.03″ с. ш. 26°09′25.92″ и. д. / 42.8214° с. ш. 26.1572° и. д.
Надм. височина964 m
Устие
Мястодесен приток на река ЯнтраДунавЧерно море
Координати43°12′11.88″ с. ш. 25°49′37.92″ и. д. / 43.2033° с. ш. 25.8272° и. д.
Надм. височина56 m

Стара река (Лефеджи, Лефеджа) е река в Северна България, област Сливен – община Сливен, област Търговище – община Антоново и област Велико Търново – общини Елена, Златарица и Стражица, десен приток на река Янтра. Дължината ѝ е 92 km, която ѝ отрежда 31-во място сред реките на България.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Стара река се образува от сливането на Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) южно от село Стара река. За начало се приема Голяма река, която извира североизточно от местността „Агликина поляна“, западно от прохода Вратник, в Елено-Твърдишка планина, на 964 m н.в.

До сливането си с Малка река тече в дълбока залесена долина, след което до село Майско протича в широка долина. Между селата Майско и Кесарево, на протежение повече от 60 km долината ѝ е дълбока, на места каньоновидна и в този си участък разделя Еленските височини на запад от Лиса планина на изток. След село Кесарево навлиза в Дунавската равнина, долината ѝ става много широка и започва да меандрира. Тук отдясно и отляво приема най-големите си притоци Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) и започва да се нарича Лефеджа (Лефеджи).

Влива се отдясно в река Янтра, на 56 m н.в., на 700 m югозападно от село Горски Долен Тръмбеш, община Горна Оряховица.

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Стара река е доста голям за мащабите на България – 2458 km2, което представлява 31,3% от водосборния басейн на река Янтра. Границите на басейна ѝ са следните:

  • на север – с водосборния басейн на река Русенски Лом;
  • на изток – с водосборния басейн на река Камчия;
  • на юг – с водосборния басейн на река Тунджа;
  • на запад – с водосборния басейн на река Белица, от басейна на Янтра;
  • на северозапад – с водосборните басейни на малки реки, вливащи се директно в река Янтра;

Притоци – → ляв приток, ← десен приток

  • ← Малка река
  • → Ортадере
  • → Кечидере
  • → Тинева река
  • → Малката река
  • ← Карадере (Горно Карадере)
  • ← Армутлукдере
  • ← Малката река
  • ← Алмалъкдере
  • ← Саклардере
  • Карадере (Долно Карадере) 27 / 124
  • Голяма река (Биюкдере) 75 / 864

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният отток на реката при село Сливовица е 4,6 m3/s, а при село Бряговица, след приемането на водите на двата си най-големи притока Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) става вече 15,8 m3/s, като максимумът е от април до юни, а минимумът – август-октомври.

По течението на реката са разположени 8 села:

Стопанско значение, забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

На около 4 km надолу по реката след село Стеврек, на 43°00′15″ с. ш. 26°07′35″ и. д. / 43.004167° с. ш. 26.126389° и. д. се намира запазен османски мост, в много добро състояние.

Поради малкото населени места по течението на реката и липсата на промишлени предприятия в района водите на реката са чисти, а интересните скални образувания по бреговете ѝ предлагат чудесни условия за отдих и туризъм. В най-долното си течение, в Дунавската равнина водите на Стара река се използват за напояване.

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 285 – 286.