Антоново (община)

Община Антоново
43.15, 26.167
	Община Антоново
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Търговище
Площ	478.77 km²
Население	5 861 души
Адм. център	Антоново
Брой селища	57
Сайт	antonovo.bg
Управление
Кмет	Хайредин Мехмедов ; (ДПС; 2017)
Общ. съвет	13 съветници ДПС (8); ГЕРБ (3); БСП за България (2);
	Община Антоново в Общомедия

Община Антоново е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km² заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Попово;
на североизток – община Търговище;
на изток – община Омуртаг;
на югоизток – община Котел, област Сливен;
на юг – община Сливен, област Сливен и община Елена, област Велико Търново;
на запад – община Златарица и община Стражица, област Велико Търново.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.

Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.

Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 125 m н.в.

В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.

Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.

Води

Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река:

– Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служат за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборния ѝ басейн е 124 km², което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река.

– Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km², което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

Населени места

Общината се състои от 59 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Антоново	1006	25,076	Яйла кьой, Поляне	Моравица	140	11,574	Демирджилери
Банковец	9	4,107	Хамза кьой	Моравка	152	11,974	Кара дърлъ
Богомолско	12	8,473	Софу юрт	Орач	80	6,165	Албалари
Букак	7	8,267	Хаджи кьой	Пиринец	6	6,522	Ходжа махле
Великовци	60	13,601	Вели кьой	Поройно	3	6,511	Караселер
Вельово	63	6,528	Куру Вели кьой	Присойна	3	4,844	Калайджилари
Глашатай	14	6,515	Делял кьой	Пчелно	6	9,863	Куванджилар
Голямо Доляне	1	–	Дере кьой, в з-щето на с. Свирчово	Равно село	42	11,890	Дура боглу
Горна Златица	9	9,012	Горно Мастънлари	Разделци	187	11,310	Балабанлари
Греевци	3	–	Урум бей, в з-щето на с. Свирчово	Свирчово	11	15,269	Чалджи кьой
Девино	9	9,473	Къзлар кьой	Свободица	18	1,624	Хасъ кьой
Длъжка поляна	35	9,700	Узунджа алан	Семерци	191	9,082	Семерлер
Добротица	197	10,255	Доброджелари	Слънчовец	3	–	Исаклари, в з-щето на с. Великовци
Долна Златица	21	12,352	Долно Мастънлари	Стара речка	16	5,319	Алван кьой
Дъбравица	8	31,238	Текеджилери	Старчище	71	7,803	Пирелери
Изворово	411	13,520	Кешкекчилери, Извор	Стеврек	283	38,057
Калнище	–	–	Чамурлу кьой, в з-щето на с. Крушолак	Стойново	23	3,623	Дуран кьой, Стойновци
Капище	61	6,167	Тюлбе	Стройновци	7	–	Кеманлари, в з-щето на с. Равно село
Китино	53	11,471	Ходжа кьой	Таймище	163	7,143	Тюлбе каралар
Коноп	76	5,252	Кулфалар	Тиховец	–	1,713
Крайполе	–	5,838	Кулазлари	Трескавец	425	10,479	Касъргалар
Крушолак	33	9,578	Бенли кьой	Халваджийско	8	3,756	Халвазжилари
Къпинец	–	6,648	Кадър кьой	Чеканци	37	–	Дуранлари, в з-щето на с. Стеврек
Кьосевци	60	8,431	Кьосе кьой	Черна вода	71	10,877	Гюндюзлери
Любичево	239	19,321	Ашиклар	Черни бряг	109	16,094	Джумалъ кьой
Малка Черковна	17	6,762	Чикръкчилари	Шишковица	18	6,352	Тюркеше
Малоградец	53	10,279	Палазлари	Язовец	10	3,683	Кокарджа
Манушевци	–	–	Чанаджик, в з-щето на с. Черна вода	Яребично	1	7,868	Чели кьой, Яребична
Мечово	6	2,142	Айдън кьой	Ястребино	52	13,582	Дуванлар
Милино	7	5,792	Керемедин	ОБЩО	4606	478,775	7 населени места са без землища

Административно-териториални промени

през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) без административен акт поради изселване;
през 1887 г. – заличени са с. Базаурт, м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) и с. Къшла кьой без административен акт поради изселване;

– заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт;

през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт;

– заличени са с. Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт;

през 1902 г. – заличена е м. Семис кьой без административен акт поради изселване;

– заличена е м. Юренджи без административен акт поради изселване;

през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт;
Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица;

– преименува м. Каваджик на м. Виданово;

– преименува м. Османлар на м. Висино;

– преименува м. Муссаллар на м. Височка;

– преименува м. Сефер махле на м. Возарци;

– преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица;

– преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци;

– преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка;

– преименува м. Ики евелер на м. Две къщи;

– преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино;

– преименува с. Доброджелари на с. Добротица;

– преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица;

– преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица;

– преименува с. Ходжа кьой на с. Китино;

– преименува м. Софулар на м. Ковил;

– преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак;

– преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци;

– преименува с. Ашиклар на с. Любичево;

– преименува м. Ени махле на м. Любка;

– преименува м. Макаклари на м. Макак;

– преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна;

– преименува с. Палазлари на с. Малоградец;

– преименува с. Айдън кьой на с. Мечово;

– преименува с. Демирджилери на с. Моравица;

– преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка;

– преименува с. Албалари на с. Орач;

– преименува м. Юте махле на м. Отсрещна;

– преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка;

– преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец;

– преименува с. Яйла кьой на с. Поляне;

– преименува с. Караселер на с. Поройно;

– преименува с. Калайджилари на с. Присойна;

– преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци;

– преименува с. Куванджилар на с. Пчелно;

– преименува с. Балабанлари на с. Разделци;

– преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово;

– преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци;

– преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец;

– преименува с. Исаклари на с. Слънчовец;

– преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина;

– преименува м. Дуран кьой на м. Стойново;

– преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско;

– преименува м. Дуранлари на м. Чеканци;

– преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг;

– преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица;

– преименува с. Кокарджа на с. Язовец;

– преименува с. Чели кьой на с. Яребична;

– преименува с. Дуванлар на с. Ястребино;

МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна;
МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец;

– преименува с. Софу юрт на с. Богомолско;

– преименува с. Хаджи кьой на с. Букак;

– преименува м. Вели кьой на м. Великовци;

– преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово;

– преименува м. Делял кьой на м. Глашатай;

– преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне;

– преименува м. Пахчелари на м. Градинка;

– преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени;

– преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци;

– преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари;

– преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище;

– преименува с. Тюлбе на с. Капище;

– преименува с. Кулфалар на с. Коноп;

– преименува с. Кулазлари на с. Крайполе;

– преименува м. Къна кьой на м. Кънино;

– преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец;

– преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне;

– преименува м. Чинаджик на м. Манушевци;

– преименува с. Керемедин на с. Милино;

– преименува м. Карши махле на м. Насрещна;

– преименува м. Дура боглу на м. Равно село;

– преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица;

– преименува м. Средна махала на м. Средна;

– преименува с. Алван кьой на с. Стара речка;

– преименува м. Пирелери на м. Старчище;

– преименува м. Кеманлари на м. Стройновци;

– преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище;

– преименува с. Касъргалар на с. Трескавец;

– преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода;

МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване;
МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица;

– заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица;

– заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец;

– заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец;

– заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци;

– преименува м. Стойново на м. Стойновци;

– признава н.м. Тиховец (Менет кьой, от с. Букак) за отделно населено място – с. Тиховец;

– заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино;

между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;
Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Поляне на с. Антоново;

– преименува с. Извор на с. Изворово;

през 1956 г. – възстановено е старото име на м. Стойновци на м. Стойново без административен акт;
Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава м. Височка, с. Зидари и м. Малко Доляне поради изселване;
Указ № 959/обн. 18 декември 1965 г. – заличава махалите Любка, Отсрещна и Пепелка и ги присъединява като квартали на с. Кьосевци;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Яребична на с. Яребично;
Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Долнени поради изселване;
Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признавас. Антоново за гр. Антоново;
Указ № 2076/обн. 27 септември 1974 г. – заличава селата Божица, Еревиш и Семерци и ги присъединява като квартали на гр. Антоново;
Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава с. Ястребино и го присъединява като квартал на гр. Антоново;
Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава махалите Виданово, Гълъбинка, Драговци, Кънино, Макак и Пчеларци поради изселване;
Указ № 2081/обн. 23 ноември 1979 г. – отделя кв. Ястребино от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Ястребино;
На основание §7 (т. 3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Указ № 328/обн. 24 септември 1996 г. – отделя кв. Семерци от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Семерци;
Реш. МС № 599/обн. 14 август 2015 г. – заличава с. Градинка поради изселване.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	25 369
1946	25 984
1956	19 211
1965	14 715
1975	12 107
1985	10 038
1992	8 697
2001	7 593
2011	6 262
2021	4 606

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	6 262	1 660	2 975	1 212	7	84	324	100,00	26,50	47,50	19,35	0,11	1,34	5,17
Антоново	1582	670	220	546	3	5	138	Антоново	42,35	13,90	34,51	0,18	0,31	8,72
Банковец	11	4	7	0	0	0	0	Банковец	36,36	69,30	0,00	0,00	0,00	0,00
Богомолско	22	0	5	0			15	Богомолско	0,00	22,72	0,00			68,18
Букак	11	3	8	0	0	0	0	Букак	27,27	72,72	0,00	0,00	0,00	0,00
Великовци	69	3	55	0	0	0	11	Великовци	4,34	79,71	0,00	0,00	0,00	15,94
Вельово	77	4	73	0	0	0	0	Вельово	5,19	94,80	0,00	0,00	0,00	0,00
Глашатай	29		27	0		0	1	Глашатай		93,10	0,00		0,00	3,44
Голямо Доляне	5			0	0	0	1	Голямо Доляне			0,00	0,00	0,00	20,00
Горна Златица	19	17		0	0		0	Горна Златица	89,47		0,00	0,00		0,00
Градинка	0	0	0	0	0	0	0	Градинка	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Греевци	24						23	Греевци						95,83
Девино	24	24	0	0	0	0	0	Девино	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Длъжка поляна	66	32	9	20			2	Длъжка поляна	48,48	13,63	30,30			3,03
Добротица	247	17	208			0	21	Добротица	6,88	84,21			0,00	8,50
Долна Златица	13	13	0	0	0	0	0	Долна Златица	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Дъбравица	7	3	4	0	0	0	0	Дъбравица	42,85	57,14	0,00	0,00	0,00	0,00
Изворово	409	108	9	268			23	Изворово	26,40	2,20	65,52			5,62
Калнище	1	0	0	0	0	0	1	Калнище	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	100,00
Капище	88		87	0	0		0	Капище		98,86	0,00	0,00		0,00
Китино	84	27	15	38	0	4	0	Китино	32,14	17,85	45,23	0,00	4,76	0,00
Коноп	132		130		0	0	0	Коноп		98,48		0,00	0,00	0,00
Крайполе	0	0	0	0	0	0	0	Крайполе	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Крушолак	34	8	26	0	0	0	0	Крушолак	23,52	76,47	0,00	0,00	0,00	0,00
Къпинец	1						0	Къпинец						0,00
Кьосевци	100	54	13	33	0	0	0	Кьосевци	54,00	13,00	33,00	0,00	0,00	0,00
Любичево	300	40	227	25	0	8	0	Любичево	13,33	75,66	8,33	0,00	2,66	0,00
Малка Черковна	3						1	Малка Черковна						33,33
Малоградец	56	34	3	10	0	7	2	Малоградец	60,71	5,35	17,85	0,00	12,50	3,57
Манушевци	1						0	Манушевци						0,00
Мечово	3	3	0	0	0	0	0	Мечово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Милино	26	0	26	0	0	0	0	Милино	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Моравица	192	22	7	161			0	Моравица	11,45	3,64	83,85			0,00
Моравка	210	29	120	8	0	50	3	Моравка	13,80	57,14	3,80	0,00	23,80	1,42
Орач	90	54	12	7	0	0	17	Орач	60,00	13,33	7,77	0,00	0,00	18,88
Пиринец	14	9	4	0	0	0	1	Пиринец	64,28	28,57	0,00	0,00	0,00	7,14
Поройно	23	15	3	0	0	0	5	Поройно	65,21	13,04	0,00	0,00	0,00	21,73
Присойна	7	7	0	0	0	0	0	Присойна	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Пчелно	15	6	3	0	0	6	0	Пчелно	40,00	20,00	0,00	0,00	40,00	0,00
Равно село	46	0	46	0	0	0	0	Равно село	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Разделци	254	42	207	0	0	0	5	Разделци	16,53	81,49	0,00	0,00	0,00	1,96
Свирчово	21	0	0	0	0	0	21	Свирчово	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	100,00
Свободица	29		28		0	0	0	Свободица		96,55		0,00	0,00	0,00
Семерци	210	85	73	51	0	0	1	Семерци	40,47	34,76	24,28	0,00	0,00	0,47
Слънчовец	2			0	0	0	0	Слънчовец			0,00	0,00	0,00	0,00
Стара речка	15	0	4	0	0	0	11	Стара речка	0,00	26,66	0,00	0,00	0,00	73,33
Старчище	105	0	105	0	0	0	0	Старчище	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Стеврек	428	93	334	0	0	0	1	Стеврек	21,72	78,03	0,00	0,00	0,00	0,23
Стойново	24	6	18	0	0	0	0	Стойново	25,00	75,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Стройновци	11	0	6	0	0	0	5	Стройновци	0,00	54,54	0,00	0,00	0,00	45,45
Таймище	187	26	161	0	0	0	0	Таймище	13,90	86,09	0,00	0,00	0,00	0,00
Тиховец	2	0			0	0	0	Тиховец	0,00			0,00	0,00	0,00
Трескавец	585	12	566			0	6	Трескавец	2,05	96,75			0,00	1,02
Халваджийско	11	11	0	0	0	0	0	Халваджийско	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Чеканци	61	15	37	0	0	0	9	Чеканци	24,59	60,65	0,00	0,00	0,00	14,75
Черна вода	74	0	74	0	0	0	0	Черна вода	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Черни бряг	115	110		4		0	0	Черни бряг	95,65		3,47		0,00	0,00
Шишковица	32	6	0	26	0	0	0	Шишковица	18,75	0,00	81,25	0,00	0,00	0,00
Язовец	9	5	4	0	0	0	0	Язовец	55,55	44,44	0,00	0,00	0,00	0,00
Яребично	2						0	Яребично						0,00
Ястребино	44	31	0	13	0	0	0	Ястребино	70,45	0,00	29,54	0,00	0,00	0,00

Икономика

Община Антоново според класификацията за районите е селски тип община – има превес селското стопанство, следвано от дърводобивната, дървообработващата и леката промишленост. Широко застъпено е хлебопроизводството и сладкарството, следвани от търговията с хранителни стоки и ресторантьорството. В общината има завод за пътни знаци и съоръжения – единственото по рода си предприятие в България.

Образование

Начално училище „Д-р Петър Берон“, с. Изворово
Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Стеврек
Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Трескавец
Средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Антоновоwww.sou-antonovo.orgfree.com^{[неработеща препратка]}

През 2007 г. е закрито училището в с. Добротица, а през 2008 г. – училището в с. Таймище.

Култура

Музеи

В с. Ястребино има 2 постоянни фотоизложби, както и музейна сбирка в с. Малоградец и картинна галерия в квартал Божица.

Читалища

В селищата на община Антоново основни културно-просветни институции са читалищата, всички 11 от тях работещи. Те разполагат с 83 838 библиотечни единици.

НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
НЧ „Касърга“, с. Трескавец
НЧ „Отец Паисий“, с. Изворово
НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
НЧ „Борис Т. Златков“, с. Добротица
НЧ „Христо Ботев“, с. Таймище
НЧ „Съзнание“, с. Разделци
НЧ „Сила“, с. Моравка
НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
НЧ „Димитър Камбуров“, с. Длъжка поляна

Къщата музей и галерия на Янаки Манасиев в квартал Божица

Към 5 от читалищата са организирани самодейни състави:

НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
НЧ „Касърга“, с. Трескавец
НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино

Редовни събития

17 януари, Антоновден – годишнина от обявяването на Антоново за град, Ден на междуетническата толерантност;
традиционен пролетен панаир (50 дни след Великден).

В селата на общината се провеждат местни събори:

24 май – в селата Стеврек и Ястребино,
около Гергьовден – в Изворово и Семерци,
май – в село Любичево,
около Петковден – в Моравица,
след празника Свети дух – в Длъжка поляна.

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,9 km:

участък от 25,7 km от Републикански път I-4 (от km 173,6 до km 199,3);
последният участък от 15,7 km от Републикански път III-204 (от km 59,2 до km 74,9);
началният участък от 2,4 km от Републикански път III-407 (от km 0 до km 2,4);
участък от 24,9 km от Републикански път III-408 (от km 5,4 до km 30,3);
участък от 9,9 km от Републикански път III-409 (от km 7,6 до km 17,5);
целият участък от 9,7 km от Републикански път III-2042;
целият участък от 14,2 km от Републикански път III-4006;
началният участък от 21,4 km от Републикански път III-4082 (от km 0 до km 21,4)

Топографска карта

Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ [statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог] // nsi.bg. Посетен на 7 март 2021. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 март 2021. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Антоново
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[2] [statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог] // nsi.bg. Посетен на 7 март 2021. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 март 2021. (на английски)

[1]

[2]

[3]