Направо към съдържанието

Калнище

Калнище
Калниште
— село —
Манастирската църква „Свети Илия“ край Калнище
Манастирската църква „Свети Илия“ край Калнище
41.998° с. ш. 22.1895° и. д.
Калнище
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина600 m
Население2102 души (2002)
Пощенски код2210
Калнище в Общомедия

Калнище (на македонска литературна норма: Калниште) село в община Пробищип, Северна Македония.

Селото е разделено на Горно и Долно маало. Близо до него се намира село Лесново и известният Лесновски манастир.

Документ с печата на селската община Калнище от времето на управлението на района от Царство България

В XIX век Калнище е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Калнища живеят 268 жители, всички българи-християни.[1]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Калнище (Kalnichte) има 280 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Калнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[4]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2102 жители (1083 мъже и 1019 жени), в 623 домакинства и 1052 къщи.[6]

На 15 май 2005 година митрополит Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на манастира „Свети Илия“.[7]

Родени в Калнище
  • Сандо Тимев (? – 1925), български революционер, деец на ВМРО[8]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  5. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
  6. Сайт на Община Пробищип.
  7. Парохии при храм Света Богородица – Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 31 март 2014 г.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.