Калнище
Калнище Калниште | |
— село — | |
Манастирската църква „Свети Илия“ край Калнище | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Пробищип |
Географска област | Осогово |
Надм. височина | 600 m |
Население | 2102 души (2002) |
Пощенски код | 2210 |
Калнище в Общомедия |
Калнище (на македонска литературна норма: Калниште) село в община Пробищип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разделено на Горно и Долно маало. Близо до него се намира село Лесново и известният Лесновски манастир.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Калнище е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Калнища живеят 268 жители, всички българи-християни.[1]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Калнище (Kalnichte) има 280 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Калнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Няколко души са убити и ранени от властите.[4]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 2102 жители (1083 мъже и 1019 жени), в 623 домакинства и 1052 къщи.[6]
На 15 май 2005 година митрополит Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на манастира „Свети Илия“.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Калнище
- Сандо Тимев (? – 1925), български революционер, деец на ВМРО[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
- ↑ Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Парохии при храм Света Богородица – Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
|