Направо към съдържанието

Ямище

Ямище
Јамиште
— село —
42.0578° с. ш. 22.2867° и. д.
Ямище
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина1116 m
Население10 души (2002)
Пощенски код2212
Ямище в Общомедия

Ямище или Ямища (на македонска литературна норма: Јамиште) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Селото е разположено високо в планината Осогово североизточно от общинския център Пробищип и югоизточно от град Кратово. Землището на Ямище е 19,7 km2, от които земеделската площ е 1954 хектара – 132 хектара обработваема земя, 429 хектара пасища и 1393 хектара гори.[1]

В XIX век Ямище е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ямища има 175 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век населението на Ямище е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ямища (Yamichta) има 120 българи екзархисти.[3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 19 септември войска арестува Хараламби Давидков, обвинен в участие в убийството на Алия Гениев. Бити са селяните Костадин Тодоров, Иван Милушов, Янаки Петков, Стоян Николов, Милан Михайлов и Мара Златкова. Жандармерията остава няколко дни разквартирувана в селото и го опустошава. Арестувани са коджабашията Яне, Мара Харалабова, Стоян Николов и Теодоси Давидков.[4]

В 2002 година в Ямище има 10 жители (5 мъже и 5 жени), които живеят в 76 домакинства, а в селото има общо 72 жилища.[1]

Родени в Ямище
  • Димитър Кратовски (1889 – след 1950), български революционер
  • Иван Мойсов (1888 – след 1950), български революционер
  • Серафим Велков (1850 – 26 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[5]
  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 1-2.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.