Древено
Тази статия е за селото в Северна Македония. За бившето село в Егейска Македония, Гърция вижте Древено (Боймишко).
| Древено Древено | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Древено | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 213 души (2002) |
| Пощенски код | 2212 |
| Древено в Общомедия | |
Древено (на македонска литературна норма: Древено) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Древено е 6,7 km2, от които земеделската площ е 583 ha – 329 ha обработваема земя, 219 ha пасища и 35 ha гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 2 km северно от селото в местността Пешник има късноантично селище и раннохристиянска църква.[2]
Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 година.[3]
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е строена след XVIII век.[4]
В XIX век Древено е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 270 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Древено (Dreveno) има 336 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Древено са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители (118 мъже и 95 жени), в 79 домакинства и 150 къщи.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Древено
Ампе Зарев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина[8]- Йордан Апостолов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменар, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
- Хараламби (Харалампи) Гичев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
- ↑ Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 178.
| |||||||||||
