Направо към съдържанието

Горно Барбарево

Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Долно Барбарево. За струмишкото вижте Барбарево.

Горно Барбарево
Горно Барбарево
— село —
41.9936° с. ш. 22.0703° и. д.
Горно Барбарево
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областПлавица
Надм. височина627 m
Население37 души (2002)
Пощенски код2210
Горно Барбарево в Общомедия

Горно Барбарево (на македонска литературна норма: Горно Барбарево) село в община Пробищип, Северна Македония.

Барбарево се намира в крайния югозападен край на долината на Злетовската река, на границите между Пробищипската, Кратовската и Светиниколската община, в южното подножие на еруптивната планинска верига ПлавицаМанговица (Църни връх). Селото е разположено на силно ерозирал терен край изворите на река Белошица, на 650 метра надморска височина. В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото е минавал кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.

Горно Барбарево е разположено срещу Долно Барбарево в западните падини на рида Големо бърдо (770 метра). Землището му е 15,2 км2, като земеделската площ е 1378 хектара, от които 511 хектара са земеделски земи, 751 хектара пасища и 116 хектара гори.[1]

Името на селото произлиза от гръцката дума варвари, от което се съди, че не е старо предславянско селище. Според преданията в средновековието Барбарево се намирало в местността Селище и жителите му били мадемджии (рудари) и работели в рудниците на седловината Джгури. Селото се премества след размирици, но населението продължава да се занимава с рударство.

В края на XIX век Барбарево е село в Кратовска каза на Османската империя с две големи махали – Шуке махала, или Големо Барбарево, разположено от лявата страна на Белошица, и Амбар махала, или Мало Барбарево, разположено на десния бряг на реката на около 1,5 километра разстояние.

В края на XIX век Горно Барбарево е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Барбарево (Горно и Долно) живеят 780 българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарево (Горно и Долно) има 848 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Барбарево (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно в Югославия. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Големо и Мало Барбарево (Golemo, Malo Barbarevo) като български християнски села.[5] В 1948 година селото има 672 жители. След Втората световна война Шуке махала е обявена за село Горно Барбарево, а Амбар махала – за село Долно Барбарево.

Според преброяването от 2002 година Горно Барбарево има 37 жители – 20 мъже и 17 жени в 21 домакинства и 37 къщи.[1]

Църквата в селото е „Света Петка“.[6]

Родени в Горно или Долно Барбарево
  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
  7. Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 162.