Глобица
| Глобица Глобица | |
| — село — | |
 | |
  Глобица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 400 m |
| Население | изселено души (?) |
| Пощенски код | - |
| Телефонен код | - |
| МПС код | - |
| Глобица в Общомедия | |
Гло̀бица (на македонска литературна норма: Глобица) е бивше село в североизточната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на територията на днешната община Пробищип на десния бряг на Злетовската река между селата Ратавица от север и Трипатанци от юг. Днес местността е популярно място за отдих.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в грамота на цар Стефан Душан от ок. 1350 г., но отсъства в грамотата на деспот Константин Драгаш от 1381 г.[2]
В XIX век Глобица е малко българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Глобица има 65 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глобица (Globitza) има 40 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война един човек от Глобица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Глобица
Коце Лазаров (Коцо, 1877/1880), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов[6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Агенција за иселеништво на Република Македонија[неработеща препратка]
- ↑ Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация „Свободна и демократична България“, София 1995, стр. 351
| |||||||||||
