Зарапинци
| Зарапинци Зарапинци | |
| — село — | |
 | |
  Зарапинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 425 m |
| Население | 12 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Зарапинци в Общомедия | |
Зарапинци (на македонска литературна норма: Зарапинци) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Зарапинци е 4,3 km2, от които земеделската площ е 423 хектара – 204 хектара обработваема земя, 213 хектара пасища и 6 хектара гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Зарапинци е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Зарапинци има 42 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Зарапинци (Zarapintzi) има 48 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Зарапинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Името му е сменено на Зарепинци.
Според преброяването от 2002 година селото има 12 жители (6 мъже и 6 жени), в 7 домакинства и 12 къщи.[1]
В 2014 година на селото му е върнато неговото старо име Зарапинци (Зарапинци).[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Зарапинци
Стойко Велков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов и на Дамян Мартинов.[6] Македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, ранен[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 136 – 137. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41, 44
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 124.
| |||||||||||
