Бизово
| Бизово Μεγαπλάτανος | |
  Бизово  Бизово  Бизово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 215 m |
| Население | 311 души (2021 г.) |
Бизово (на гръцки: Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос, до 1925 година Μπίζοβο, Бизово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Бизово е разположено на надморска височина от 215 m в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Бъзово с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ι.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Бизава с 57 джизие ханета (домакинства).[4]
В края на XIX век Бизово е село във Воденска каза на Османската империя. В 1860 година е построена църквата „Свети Николай“.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бизево (Bizevo) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 300 жители българи и 450 помаци.[6]
В 1882 година в Бизово е открито българско училище.[7]
Според Стефан Веркович към края на XIX век е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 406 души и 124 домакинства.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бизово живеят 150 българи християни и 650 българи мохамедани.[9]
Цялото християнско население на Бизово е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бизево (Bizevo) има 176 българи екзархисти и в селото има българско училище.[10]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 120 българи християни и 750 мюсюлмани.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бизово има 30 къщи славяни християни и 100 къщи славяни мохамедани.[12]
Според Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени 316 гърци бежанци от Мала Азия.[11] В 1925 година е преименувано на Мегаплатанос.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 190 души.[13] От 623 жители в 1940 година 188 са местни и 435 са бежанци.[11]
Селото пострадва и от Гражданската война (1946 – 1949), като част от жителите му се изселват в по-безопасни места или емигрират в чужбина. След нормализацията някои се връщат.[11]
Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него понтийският и „македонският език“ са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[14]
На източния вход на селото в платанова горичка е построена църквата „Свети Евстатий“.[15] В 1981 година на 1,5 km източно от Бизово жителите на Бизово, Саракиново (Саракини) и Тресино (Орма) построяват църквичката „Свети Илия“ до смятано за лечебно аязмо.[16]
Селото е сравнително богато, тъй като цялото землище се напоява добре. Произвежда се пипер, тютюн, жито, боб и овошки.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Прага | Πράγκα | Парапигма | Παραπήγμα[17] | |
| Оксил[18] | Όξύλ | Митеро | Μυτερό[17] | река на И от Манастир и на З от Поляни[18] |
| Цигури[18] | Τσίγκουρι | Даси | Δάση[17] | възвишение на Ю от Бизово и на СИ от Саракиново (570,5 m)[18] |
| Баба[18] | Μπάμπα | Грия | Γρηά[17] | реката на Бизово[18] |
| Чанакчи[18] | Τσανακτζή | Каминия | Καμίνια[17] | река на Ю от Бизово[18] |
| Загорицко[18] | Ζαγόρτσικο | Рематия | Ρεματιά[17] | река на С от Бизово[18] |
| Хасан Декси[18] | Χασὰν Ντεκσὶ | Милонас | Μυλωνάς[17] | местност на СИ от Бизово[18] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 771[11] | 796[11] | 503[11] | 623[11] | 312[11] | 394[11] | 369[11] | 382[11] | 351[11] | 310 | 378 | 311 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бизово
Димитър Аврамов (Δημήτριος Αβραμίδης), гръцки андартски деец, четник, син на андарта Христо Аврамов (Χρήστου Αβραμίδη)[19]- Йоанис Самарас (Ιωάννης Σαμαράς ή Λεβέντης), гръцки андартски деец, четник[19]
- Петър Иванов (Πέτρος Ιωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[19]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
- ↑ The Church of Saint Nicholas in Megaplatanos // Megaplatanos. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 27 април 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 84. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ The Church of Saint Efstathios in Megaplatanos // Megaplatanos. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 28 април 2018.
- ↑ The Chapel of Prophet Elias // Megaplatanos. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 28 април 2018.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
