Направо към съдържанието

Фретка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Домашен пор)
Фретка
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Порове (Mustela)
вид:Черен пор (M. putorius)
подвид:Фретка (M. p. furo)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Фретка в Общомедия
[ редактиране ]
Профил на фретка

Фретка (на латински: Mustela putorius furo, на английски: ferret), известна още като домашен пор, е опитомената форма на черния пор, бозайник, принадлежащ към същия род на невестулката, Mustela, в семейство порови.[1] Козината им обикновено е кафява, черна, бяла или смесена. Имат средна дължина 51 см, включително 13 см опашка; тежат около 0,7 – 2 кг и имат живот в природата от 7 до 10 години.[2] Фретките са сексуално диморфни хищници, като мъжките са значително по-големи от женските.

Историята на опитомяването на фретките е недоизяснена, за разлика от тази на повечето други домашни животни, но вероятно са опитомени преди поне 2500 години. Те все още се използват за лов на зайци в някои части на света, но все повече се отглеждат само като домашни любимци.

Тъй като са близки родственици с polecats (понятие, включващо семейство порови), фретките лесно се хибридизират с тях и това от време на време води до диви колонии от хибриди polecat-фретки, които са причинили щети на местната фауна, особено в Нова Зеландия.[3] В резултат на това Нова Зеландия и някои други части на света наложиха ограничения за отглеждането на фретки.

Няколко други представители на семейство порови също имат в наименованието си ferret в пълното си име, включително застрашеният вид чернокрак пор (black-footed ferret).

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Името ferret произлиза от латинското furittus, което означава „малък крадец“, вероятно препратка към обичайната склонност на фретките да крият дребни вещи.[4]

Гръцката дума ἴκτις: íktis, латинизирана като ictis, се среща в пиесата The Acharnians, написана от Аристофан през 425 г. пр.н.е. Дали това е препратка към фретките, polecats или подобни египетски мангустови, не е сигурно.[5]

Названия

[редактиране | редактиране на кода]
  • hob – мъжка фретка
  • jill – женска фретка
  • gib – кастрирана мъжка фретка
  • sprite – кастрирана женска фретка
  • hoblet – вазектомизирана мъжка фретка
  • business – група фретки[6]
  • besyness, fesynes, fesnyng и feamyng – група фретки (срещат се в речници, но почти сигурно са „призрачни“ думи)[7]

Биология

[редактиране | редактиране на кода]
Череп на фретка

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Фретките имат типична мускулеста форма на тялото, като са дълги и стройни. Средната им дължина е около 50 см, включително 13 см опашка. Техният кожух има различна окраска, включително кафява, черна, бяла или смесена. Тежат между 0,7 и 2,0 кг и са сексуално диморфни, тъй като мъжките са значително по-големи от женските. Средният период на бременност е 42 дни, а женските могат да имат две или три бременности всяка година. Размерът на котилото обикновено е между три и седем малки, които се отбиват след три до шест седмици и стават независими на три месеца. Те стават полово зрели на приблизително шест месеца, а средната продължителност на живота е от 7 до 10 години.[8][9] Фретките са с индуцирана овулация (женските овулират вследствие на външна стимулация по време на или непосредствено преди чифтосването, а не циклично или спонтанно).[10]

Поведение

[редактиране | редактиране на кода]
Фретка в домаши условия

Фретките прекарват 14 – 18 часа на ден в сън и са най-активни около часовете на зората и здрача, което означава, че са крепускуларни (активни предимно по време на здрач, не специално денем или нощем).[11] Ако са поставени в клетка, те трябва да бъдат извеждани всеки ден, за да се упражняват и да задоволят любопитството си; необходим им поне час и място за игра.[12] За разлика от прародителите си, които са самотни животни, повечето фретки ще живеят щастливо в социални групи. Те са териториални, обичат да се ровят и предпочитат да спят в закрита зона.[13]

Подобно на много други представители на семейство порови, фретките имат миризливи жлези в близост до ануса си, секретите от които се използват за маркиране. Фретките могат да разпознаят индивиди от тези секреции на аналните жлези, както и пола на непознати индивиди.[14] Фретките могат да използват маркирането с урина за пол и индивидуално разпознаване.[15]

Както при скунксовете, фретките могат да освободят секретите си от анални жлези, когато се стреснат или уплашат, но миризмата е много по-слаба и се разсейва бързо. Повечето фретки, предназначени за домашни любимци в САЩ, се продават с отстранени анални жлези.[16] В много други части на света, включително Великобритания и други европейски страни, премахването на произвеждащите миризми жлези се счита за ненужно осакатяване.

Танц на войната

[редактиране | редактиране на кода]
Фретка изпълнява „Weasel war dance“

Ако са развълнувани, фретките могат да изпълнят поведение, наречено „поров танц на войната“ („weasel war dance“), характеризиращ се с яростни странични скачания, скокове и блъскане в близки предмети. Естествоизпитателите спекулират, че представителите на семейство Порови в дивата природа използват танца, за да объркат или дезориентират плячка.[17] Хермелининът хипнотизира плячка като зайци чрез такъв „танц на войната“ („weasel war dance“), въпреки че това поведение може да бъде свързано с инфекции на Skrjabingylus.[18]

Въпреки популярното си име, танцът не е агресивен, а радостна покана за игра. Често е придружен от уникален мек шум, наричан обикновено „dooking“.[19] Когато са уплашени, фретките изсъскват; когато са разстроени – тихо скърцат със зъби.[20]

Диета

[редактиране | редактиране на кода]

Фретките са месоядни животни.[21] Естествената диета на техните диви предци се е състояла от цяла малка плячка, включително месо, органи, кости, кожа, пера и козина.[22] Фретките имат къса храносмилателна система и бърз метаболизъм, така че трябва да се хранят често. Готовите сухи храни, състоящи се почти изцяло от месо (включително висококачествената котешка храна, въпреки че специализираната храна за фретки е все по-достъпна и за предпочитане),[23] осигуряват най-хранителна стойност и са най-удобни,[24] въпреки че някои собственици ги хранят с предварително убита или живи плячка (като мишки и зайци), за да имитират по-близо естествения им хранителен режим.[25][26] Храносмилателните пътища на фретките нямат сляпо черво и животното до голяма степен не е в състояние да усвои растителната материя.[27] Преди да се знае много за физиологията на фретките, много животновъди и магазини за домашни любимци са препоръчвали храна като плодове в диетата на фретките, но сега е известно, че такива храни са неподходящи и всъщност могат да имат отрицателни последици за здравето на фретките. Фретките запечатват в съзнанието си консумираните храни на възраст около шест месеца. Това може да направи въвеждането на нови храни на по-възрастна фретка предизвикателство, като дори смяна на марките ястия може да срещне съпротива от фретките, ако не са я консумирали преди. Ето защо е препоръчително да се излагат младите фретки на колкото се може повече различни видове и аромати на подходяща храна.[28]

Зъби

[редактиране | редактиране на кода]
Зъби на фретка

Фретките имат четири вида зъби (включително максиларните горни и мандибуларните долни зъби) със зъбна формула :

  • 12 малки резци (дълги само 2 – 3 mm), разположени между кучешките в предната част на устата. Те се използват за grooming.
  • 4 кучешки зъби, използвани за убиване на плячка.
  • 12 предкътници, ползвани за дъвчене на храна – разположени отстрани на устата, непосредствено зад кучешките. Фретките използва тези зъби за да прережат плът, като ги използват с движение като ножица, за да нарежат месото на смилаеми парчета.
  • 6 кътници (два отгоре и четири отдолу) в далечната задна част на устата се използват за смилане на храната.

Здраве

[редактиране | редактиране на кода]
Мъжка фретка

Известно е, че фретките страдат от няколко различни здравословни проблеми. Сред най-често срещаните са ракови заболявания, засягащи надбъбречните жлези, панкреаса и лимфната система. Вирусните заболявания включват гана и грип. Здравните проблеми могат да възникнат при некастрирани женски, когато не се използват за разплод.[29] Някои здравословни проблеми също са свързани с кастрирането на фретки преди достигане на полова зрялост. Някои цветове на фретките също могат да носят генетичен дефект, известен като синдром на Ваарденбург. Подобно на домашните котки, фретките също могат да страдат от космени топки и проблеми със зъбите. Фретките често дъвчат и поглъщат предмети, което може да доведе до запушване на червата.[30]

История на опитомяването

[редактиране | редактиране на кода]
„Жена ловува зайци с фретка“, „Псалтир на кралица Мария“

Както при повечето домашни животни, първоначалната причина фретките да бъдат опитомени от хора не са сигурни, но може да е свързано с лов. Според филогенетични проучвания, фретката е била опитомена от черния пор (Mustela putorius) и вероятно произхожда от северноафриканска линия на вида.[31] Анализът на митохондриалната ДНК показва, че фретките са били опитомени преди около 2500 години. Твърди се, че древните египтяни са били първите опитомяващи фретки, но тъй като все още не са намерени мумифицирани останки от фретки, нито някакъв йероглиф на фретки и нито един polecat сега не е див в района, тази идея изглежда малко вероятна.[32]

Фретките вероятно са били използвани от римляните за лов.[33][34]

Колонии от диви фретки са се установили в райони, където нямат конкуренция от хищници с подобна големина, като например в Шетландските острови, Шотландия, и в отдалечените райони на Нова Зеландия. Там, където фретките съжителстват с polecats, хибридизацията е често срещана. Твърди се, че Нова Зеландия има най-голямата дива популация в света на хибриди фретки-polecats.[35] През 1877 г. земеделските стопани в Нова Зеландия поискали фретки да бъдат въведени в страната за контрол на популацията на зайци, която също била въведена от хората. Пет фретки били внесени през 1879 г., а през 1882 – 1883 ​​г. от Лондон са направени 32 пратки с общо 1217 животни. Кацат само 678, а 198 са изпратени от Мелбърн, Австралия. По време на пътуването фретките са били чифтосани с черен пор, създавайки редица хибриди, които са способни да оцелеят в природата. През 1884 и 1886 г. близо 4000 фретки и фретки хибриди, 3 099 невестулки и 137 хермелини са пуснати на свобода.[36] Изразено е безпокойство, че тези животни ще приемат за плячка местни диви животни, след като популациите от зайци намалеят, и точно това се случва с птиците от Нова Зеландия, които по-рано са нямали хищници от бозайниците.

Ловуване с фретки

[редактиране | редактиране на кода]
Фретка с намордник изкарва плъх, илюстрация към „Ferret Facts and Fancies“ на Хардинг (1915)

В продължение на хилядолетия основната употреба на фретките е била за лов. С дългата си стройна конструкция и любознателния си характер, фретките са много добре оборудвани за спускане в дупки и преследване на гризачи, зайци и къртици от техните дупки. Цезар Август изпратил фретки или мангусти (наречени viverrae от Плиний) на Балеарските острови, за да контролира заешката напаст през 6 г. пр.н.е.[37][38] В Англия през 1390 г. е приет закон, който ограничава използването на фретки за лов на сравнително богатите:

„ Определено е, че никой непрофесионален човек, който не достигне до стойността на четиридесет шилинга годишно, отсега нататък не задържа нито една хрътка или друго куче, за да ловува, нито да използва фретки, мрежи, heys, harepipes, нито шнурове, нито други средства за да вземе или унищожи елени, зайци, нито коняри, нито друга джентълменска игра, под страдание от дванадесет месеца затвор.[39] “

Фретки за пръв път са въведени в Новия свят през 17 век и са били широко използвани от 1860 г. до началото на Втората световна война за защита на зърнените складове в американския Запад от гризачи. Те все още се използват за лов в някои страни, включително в Обединеното кралство, където зайците се считат за вид напаст от земеделските стопани.[40] Практиката е незаконна в няколко страни, където има опасения, че фретките могат да нарушат баланса на екологията. През 2009 г. във Финландия, където до този момент не е било известно развъждане, град Хелзинки започва да използва фретки, за да ограничи популацията на зайци в града до овладяеми нива. Избран е ловът с фретки, тъй като в населените райони се счита за по-безопасно и по-малко екологично вредно от отстрелването на зайци.

Като домашни любимци

[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ фретките са били сравнително редки домашни любимци до 1980-те години. Правителствено проучване на „Калифорнийската програма за опазване на птиците и бозайниците“ изчислява, че до 1996 г. в Съединените щати като домашни любимци са отглеждани около 800 000 домашни фретки.[41]

Подобно на много домашни любимци, фретките се нуждаят от клетка, въпреки че е препоръчително да се гледат извън тях. За фретките е необходима телена клетка с дължина най-малко 46 см и 76 см или повече широка. Фретките не могат да се настаняват в среда като аквариум поради лоша вентилация.[42] За предпочитане е клетката да има повече от едно ниво, но това не е от решаващо значение. Обикновено се използват два до три различни рафта.

Други приложения

[редактиране | редактиране на кода]

Приложение в медицината

[редактиране | редактиране на кода]

Фретките са важен експериментален животински модел за човешки грип[43][44] и са използвани за изследване на вируса H1N1 (свински грип) през 2009 г.[45] Смит, Андрюс, Лайдлау инокулират през 1933 г. фретки интраназално с промивки на човешкия назофарингеал, който предизвиква форма на грип, която се разпространява в други съседни клетки. Човешкият вирус на грип (грип тип А) е предаден от заразена фретка на младши изследовател, от когото впоследствие е повторно изолиран.

Фретките са били използвани в много широки области на научни изследвания, като например изследване на патогенезата и лечение на различни човешки заболявания, включително изследвания на сърдечно-съдови заболявания, хранене, респираторни заболявания като ТОРС и човешки грип, физиология на дихателните пътища,[46] муковисцидоза и стомашно-чревна болест.

Тъй като споделят много анатомични и физиологични особености с хората, фретките се използват широко като експериментални субекти в биомедицинските изследвания, в области като вирусология, репродуктивна физиология, анатомия, ендокринология и невронаука.[47]

Състезания

[редактиране | редактиране на кода]

В Обединеното кралство, състезанията по надбягване с фретки често присъстват на селски панаири или фестивали, като хората правят малки залози на фретките, които преминават по зададени маршрути през тръби и телени мрежи. Въпреки че се правят финансови залози, събитието е предимно за развлекателни цели, а не за сериозни спортни залози като състезания с коне или хрътки.[48][49]

Регулация

[редактиране | редактиране на кода]
  • Австралия: Незаконно е да се държат фретки като домашни любимци в Куинсланд или в Северната територия; на Австралийска столична територия се изисква лиценз.
  • Бразилия: Фретките са разрешени само ако им бъде даден идентификационен маркер за микрочип и стерилизирани.
  • Нова Зеландия: Незаконно е продажбата, разпространението или развъждането на фретки в Нова Зеландия от 2002 г., освен ако не са изпълнени определени условия.[50]
  • Пуерто Рико: Има подобен закон на хавайския.[51]
  • САЩ: Фретките някога са били забранени в много щати, но повечето от тези закони са отменени през 80-те и 90-те години на миналия век, тъй като се превръщат в популярни домашни любимци. Освен това се изисква разрешение за внос от държавния департамент по земеделие, за да се внесе такова в държавата.[52] Съгласно общото право фретките се считат за „диви животни“, подлежащи на строга отговорност за причинени от тях вреди, но в няколко щата държавното законодателство е отменило общото право, считайки фретките за „домашни“.[53]
    • Калифорния: Фретките все още са незаконни съгласно Кодекс за риба и дивеч Раздел 2118;[54] и Калифорнийския правилник,[55] въпреки че не е незаконно ветеринарните лекари в щата да третират фретки, отглеждани като домашни любимци.
    • Хаваи: „Фретките са строго забранени като домашни любимци съгласно закона на Хаваи, защото са потенциални носители на вируса на бяс“.[56]
    • Вашингтон и Ню Йорк – в тези градове фретките са ограничени,[51] като забраната е подновена през 2015 г.[57][58]
    • други райони, включително Род Айлънд – необходимо е разрешение за притежаване на фретки.[59]
    • Илинойс и Джорджия – няма нужда от разрешение за притежание на фретки, но се изисква разрешение за отглеждането им.[60][61]
    • Далас, Тексас – някога е било незаконно да притежават фретки[62], но настоящият Даласки кодекс за животните включва правила за ваксиниране на фретки.[63]
    • Уисконсин – фретките са законни, но законността варира в зависимост от общината. Град Ошкош например класифицира фретките като диво животно и впоследствие им забранява да се държат в границите на града.
    • Забрана има и на много военни бази.[51]
  • Япония
    • В префектурата Хокайдо фретките трябва да бъдат регистрирани в местната власт.[64]
    • В други префектури не се прилагат ограничения.

Ограничения за внос

[редактиране | редактиране на кода]
  • Австралия – Фретки не могат да бъдат внесени в Австралия. Докладът, изготвен през август 2000 г., изглежда е единственото усилие, положено до момента, за да се промени ситуацията.[65]
  • Канада – Фретки, донесени отвсякъде, с изключение на САЩ, изискват разрешение за внос от Службата за здраве на животните на Канадската агенция за контрол на храните. Фретките от САЩ изискват само сертификат за ваксинация, подписан от ветеринарен лекар. Фретките под три месеца не подлежат на никакви ограничения за внос.[66]
  • Европейски съюз – От юли 2004 г. кучета, котки и фретки могат свободно да пътуват в рамките на Европейския съюз по схемата за паспорт на домашни любимци. За да преминат граница в рамките на ЕС, за фретките се изискват минимум паспорт на ЕС PETS и идентификационен микрочип (въпреки че някои държави вместо това ще приемат татуировка). Необходими са ваксинации; повечето страни изискват ваксина против бяс, а някои изискват ваксина и третиране срещу кърлежи и бълхи 24 до 48 часа преди влизането. Фретките понякога трябва да бъдат поставени под карантина преди да влязат в страната. Информацията за пътуване PETS е достъпна от всеки ветеринарен лекар в ЕС или на правителствените уебсайтове.
  • Обединеното кралство – Обединеното кралство приема фретките съгласно схемата за пътуване PETS на ЕС. Фретките трябва да бъдат микрочипирани, ваксинирани срещу бяс и с документи. Те трябва да бъдат третирани срещу кърлежи и тения от 24 до 48 часа преди влизане. Те също трябва да пристигнат през разрешен маршрут. Фретките, пристигащи извън ЕС, могат да бъдат обект на шестмесечна карантина.[67]

Окраска

[редактиране | редактиране на кода]
Типична пясъчна окраска на фретка

Повечето фретки са или албиноси, с бяла козина и розови очи, или показват типичната тъмна маскировъчна пясъчна окраска на дивите си предшественици. През последните години животновъдите, следвайки капризите на клиентите, произвеждат голямо разнообразие от цветове и шарки. Цветът се отнася до цвета на основната космена покривка, подкосъма, очи и нос на фретката; шарката се отнася до концентрацията и разпределението на цвета върху тялото, маската и носа, както и бели маркировки върху главата или стъпалата, когато присъстват. Някои национални организации, като Американската асоциация на фретките, се опитват да класифицират тези вариации в стандартите си за презентиране.[68]

Категории

[редактиране | редактиране на кода]

Има четири основни цвята: пясъчен (включително шоколадов и тъмно кафяв), албинос, тъмноок бял (DEW) (известен също като черноок бял или BEW) и сребрист. Всички останали цветове на фретки са вариации на една от тези четири категории.

Оцветяване, следствие на синдрома на Ваарденбург

[редактиране | редактиране на кода]
Бяла фретка (албинос)

Фретките с бяла ивица на лицето или напълно бяла глава, наподобяващо пламъци, язовци и панди, почти със сигурност имат вроден дефект, който споделя някои прилики със синдрома на Ваарденбург. Това причинява, наред с други неща, черепна деформация в утробата, която разширява черепа, бели белези по лицето, а също частична или пълна глухота. Смята се, че 75% от фретките със синдрома на Ваарденбург са глухи.

Фретката в изкуството

[редактиране | редактиране на кода]
  • ок. 1389 – „Книга на лова“ (Livre de chasse) на Gaston Phoebus, написана приблизително през 1389 г., обяснява как се ловуват различни видове животни, включително как да се използват фретки за лов на зайци. Илюстрациите показват как многоцветни фретки, снабдени с намордници, са били използвани за подгонване на зайци от техните лабиринти и насочени в чакащи мрежи.
  • 15 век – „Гобеленът на фретката“ (The Ferreter's Tapestry) е гоблен от 15 век от Бургундия, Франция, сега част от колекцията на Burrell, поместена в Музея на Глазгоу и Художествените галерии. Той показва група селяни, които ловуват зайци с мрежи и бели фретки. Това изображение е възпроизведено в ренесансови дрехи в Италия 1400 – 1500 г. от Жаклин Хералд, Бел и Хайман.[69]
  • ок. 1490 – Картината „Дамата с хермелина“ (′Lady with an Ermine′) на Леонардо да Винчи вероятно е сгрешена; животното е фретка, а не хермелин („ermine“ е алтернативно име за хермелина в бялата му зимна козина).[70] Белите фретки са били предпочитани през Средновековието заради лекотата да ги видите в гъст храсталак.
  • 1551 – „Historiae Animalium“ на Конрад Геснер показва фретка с яка и каишка (862 стр.).[71]
  • ок. 1585 – „Хермелинов портрет на кралица Елизабет I“ я показва с домашната ѝ фретка.
  • „Дамата с хермелина“
    „Дамата с хермелина“
  • „Хермелинов портрет на Елизабет I“
    „Хермелинов портрет на Елизабет I“
  • „Селяни ловуват зайци с фретки“, 15 век
    „Селяни ловуват зайци с фретки“, 15 век

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Harris & Yalden 2008, pp. 485 – 487
  2. ↑ Bradley Hills Animal Hospital, Bethesda, Maryland, USA, on lifespan of Ferrets. Bradleyhills.com. Посетен на 28 февруари 2012 г.
  3. ↑ Ferrets: New Zealand animal pests // New Zealand Department of Conservation (DOC), 11 August 2006. Архивиран от оригинала на 2014-07-24. Посетен на 25 July 2014.
  4. ↑ ferret. Merriam-webster.com. Посетен на 28 февруари 2012 г.
  5. ↑ Thomson, P. D. A History of the Ferret // Journal of the History of Medicine and Allied Sciences vi (Autumn). 1951. DOI:10.1093/jhmas/VI.Autumn.471. с. 471 – 480.
  6. ↑ Ferrets For Dummies. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-05154-2. с. 125–.
  7. ↑ Borgmann, Dmitri A. Beyond Language: Adventures in Word and Thought. New York, Charles Scribner's Sons, 1967. OCLC 655067975. с. 79 – 80, 146, 251 – 254.
  8. ↑ All about ferrets // New Jersey Veterinary Medical Association. Архивиран от оригинала на 2019-03-30. Посетен на January 15, 2015.
  9. ↑ Domestic ferret // Elmwood Park Zoo. Архивиран от оригинала на 2015-03-03. Посетен на January 15, 2015.
  10. ↑ Carroll, R. S., et al. Coital stimuli controlling luteinizing hormone secretion and ovulation in the female ferret. Biology of reproduction 32.4 (1985): 925 – 933.
  11. ↑ Ferrets // Pet Health Information. Архивиран от оригинала на 2010-02-03. Посетен на 29 January 2010.
  12. ↑ Ferret informations
  13. ↑ Brown, Susan, A. Inherited behavior traits of the domesticated ferret // weaselwords.com. Посетен на 29 January 2010.
  14. ↑ An Olfactory Recognition System in the Ferret Mustela furo L. (Carnivora: Mustelidae) // Animal Behaviour 36 (2). April 1988. DOI:10.1016/S0003-3472(88)80025-3. с. 541 – 553.
  15. ↑ Putative Chemosignals of the Ferret (Mustela furo) Associated with Individual and Gender Recognition // Chemical Senses 30 (9). November 2005. DOI:10.1093/chemse/bji065. Online. с. 727 – 737.
  16. ↑ Mitchell, Mark A., Tully, Thomas N. Manual of exotic pet practice. Elsevier Health Sciences, 2009. ISBN 978-1-4160-0119-5. с. 372.
  17. ↑ The Natural History of Weasels and Stoats. Oxford University Press, 2006-10-12. с. 120.
  18. ↑ Harris & Yalden 2008, с. 463
  19. ↑ Ferrets For Dummies. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-05154-2. с. 302.
  20. ↑ Tynes, Valerie V. Behavior of Exotic Pets. Chichester, West Sussex, Blackwell Pub., 2010. ISBN 978-0-8138-0078-3. с. 234.
  21. ↑ Williams, Bruce H. (January 1999) Controversy and Confusion in Interpretation of Ferret Clinical Pathology, Armed Forces Institute of Pathology: ... the ferret, being by nature an obligate carnivore, has an extremely short digestive tract, and requires meals as often as every four to six hours.
  22. ↑ Rethinking The Ferret Diet – Info about species-appropriate diets, and the negative effects of commercially prepared diets, written by a veterinarian. Veterinarypartner.com. Посетен на 28 февруари 2012 г.
  23. ↑ McLeod, Lianne. Feeding Your Ferret Архив на оригинала от 2013-04-13 в Wayback Machine.. exoticpets.about.com
  24. ↑ Feeding Your Ferret, The Pet Wiki. Thepetwiki.com. Посетен на 28 февруари 2012 г.
  25. ↑ Feeding Ferrets whole rabbits ? // The Hunting Life. Посетен на 6 October 2012.
  26. ↑ Raw Diets // For Ferrets Only. Архивиран от оригинала на 12 October 2013. Посетен на 6 October 2012.
  27. ↑ Gastrointestinal Disease in the Ferret // Архивиран от оригинала на 2014-04-24. Посетен на 24 April 2014.
  28. ↑ Frequently Asked Questions // American Ferret Association. Посетен на 24 April 2014.
  29. ↑ An Owners Guide to Ferret Health Care // Посетен на 1 September 2013.
  30. ↑ How to Take Care of a Ferret: Ferret care 101 // Посетен на 1 February 2019.
  31. ↑ Phylogenetic relationships and divergence times among mustelids (Mammalia: Carnivora) based on nucleotide sequences of the nuclear interphotoreceptor retinoid binding protein and mitochondrial cytochrome b genes // Zoological Science 20 (2). February 2003. DOI:10.2108/zsj.20.243. с. 243 – 64.
  32. ↑ Church, Bob. Ferret FAQ – Natural History // ferretcentral.org. Посетен на 2007-08-25.
  33. ↑ Matulich, Erika, PhD. Ferret Domesticity: A Primer. // Ferrets USA. 2000. Архивиран от оригинала на 2008-04-13. Посетен на 2008-03-05.
  34. ↑ Brown, Susan, DVM. History of the Ferret // Посетен на 2008-03-05.
  35. ↑ Feral Ferrets in New Zealand // California's Plants and Animals. California Department of Fish and Game. Архивиран от оригинала на 2006-09-05. Посетен на 2006-09-12.
  36. ↑ Rabbit control // A Hundred Years of Rabbit Impacts, and Future Control Options. New Zealand Ministry of Agriculture and Forestry (MAF) Rabbit Biocontrol Advisory Group. Архивиран от оригинала на 2001-06-17. Посетен на 2006-09-12.
  37. ↑ Plinius the Elder, Natural History, 8 lxxxi 218 (in Latin)
  38. ↑ Pliny the Elder. LV. Of Hares and Connies. // Natural History, Book VIII. 1601. Посетен на 19 April 2011.
  39. ↑ Plea for Liberty. D. Appleton and Co, 1891.
  40. ↑ In Mystery, Ferret Thefts Sweep Southern England // The Wall Street Journal. Архивиран от оригинала на 2017-03-21. Посетен на 2017-03-13.
  41. ↑ Jurek, R. M. (1998). A review of national and California population estimates of pet ferrets. Calif. Dep. Fish and Game, Wildl. Manage. Div., Bird and Mammal Conservation Program Rep. 98 – 09. Sacramento, CA.
  42. ↑ Ferret Housing: The Humane Society of the United States // Архивиран от оригинала на 2016-05-07. Посетен на 2016-04-20.
  43. ↑ The Ferret Model for Influenza // Current Protocols in Microbiology. Т. Chapter 15. 2009. ISBN 978-0471729259. DOI:10.1002/9780471729259.mc15g02s13. с. 15G.2.1–15G.2.29.
  44. ↑ The ferret: an animal model to study influenza virus // Lab Animal 33 (9). 2004. DOI:10.1038/laban1004-50. с. 50 – 53.
  45. ↑ Van Den Brand, J. M. A. и др. Severity of Pneumonia Due to New H1N1 Influenza Virus in Ferrets is Intermediate between That Due to Seasonal H1N1 Virus and Highly Pathogenic Avian Influenza H5N1 Virus // Journal of Infectious Diseases 201 (7). 2010. DOI:10.1086/651132. с. 993 – 9.
  46. ↑ Abanses, J. C. и др. Vicks Vapo Rub induces mucin secretion, decreases ciliary beat frequency, and increases tracheal mucus transport in the ferret trachea // Chest 135 (1). 2009. DOI:10.1378/chest.08-0095. с. 143 – 8.
  47. ↑ Information Resources on the Care and Welfare of Ferrets // USDA Animal Welfare Information Center, 2006. Архивиран от оригинала на 2011-02-13. Посетен на 2020-05-24.
  48. ↑ Ferret Racing | Countryman Fairs // Архивиран от оригинала на 2015-04-23. Посетен на 2015-04-19.
  49. ↑ Ferret Racing – Starescue – STA Ferret Rescue // Архивиран от оригинала на 2015-04-23. Посетен на 2015-04-19.
  50. ↑ Wildlife Act 1953 – Schedule 8
  51. ↑ а б в Katie Redshoes. Are Ferrets Legal in ...? // List of Ferret-Free Zones. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 2007-08-26.
  52. ↑ Companion Animals // Wisconsin Department of Agriculture, Trade, and Consumer Protection. Архивиран от оригинала на 2009-02-27. Посетен на 2008-11-13.
  53. ↑ Gallick v. Barto, 828 F. Supp. 1168 - Dist. Court, MD Pennsylvania 1993 - Google Наука // scholar.google.com, 1993. Посетен на 26 November 2012.
  54. ↑ Fish and Game Code Section 2118 // California Codes. State of California. Посетен на 2006-09-19. the Code states, in part: „animals of the families Viverridae and Mustelidae in the order Carnivora are restricted because such animals are undesirable and a menace to native wildlife, the agricultural interests of the state, or to the public health or safety.“
  55. ↑ Section 671(c)(2)(K)(5): 'Family Mustelidae' // California Code of Regulations, Title 14: Natural Resources, Division 1: „Fish And Game Commission – Department of Fish And Game“, Subdivision 3: „General Regulations“, Chapter 3: „Miscellaneous“, Section 671: „Importation, Transportation and Possession of Live Restricted Animals“. Архивиран от оригинала на 2013-08-12. Посетен на 2006-09-19. Ferrets are not among the exceptions to the classification „Those species listed because they pose a threat to native wildlife, the agriculture interests of the state or to public health or safety are termed 'detrimental animals| and are designated by the letter „D“.
  56. ↑ News Release:Illegal Ferret Found in Kailua // State of Hawaii Department of Agriculture. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 2006-09-19.
  57. ↑ New York's Health Board Dashes the Hopes of Ferret Fans // Посетен на 11 March 2015.
  58. ↑ Michael M. Grynbaum. De Blasio's Latest Break With His Predecessors: Ending a Ban on Ferrets // Посетен на 2014-05-27.
  59. ↑ R.I. Ferret Regulations // State of Rhode Island and Providence Plantations Department of Environmental Management, June 27, 1997. Архивиран от оригинала на 2006-09-23. Посетен на 2007-07-05.
  60. ↑ Wild Bird and Game Bird Breeder Permit Application // Illinois Department of Natural Resources. Архивиран от оригинала на 2006-08-05. Посетен на 2006-09-12.
  61. ↑ Wild Animals/Exotica // Georgia Department of Natural Resources. Архивиран от оригинала на 2016-08-23. Посетен на 17 August 2016. The exotic species listed below, except where otherwise noted, may not be held as pets in Georgia. [...] Carnivores (weasels, ferrets, foxes, cats, bears, wolves, etc.); all species. Note: European ferrets are legal as pets if neutered by 7 months old and vaccinated against rabies.
  62. ↑ Dallas // Prohibited by Ordinance. Ferret Lover's Club of Texas, 1996 – 2005. Архивиран от оригинала на 2006-09-18. Посетен на 2006-09-19.
  63. ↑ Animal Services // Dallas City Code, Chapter 7: „Animals“; Article VII: „Miscellaneous“. American Legal Publishing Corporation. Архивиран от оригинала на 2006-10-04. Посетен на 2006-09-19.
  64. ↑ Hokkaido Animal Welfare and Control Ordinance // Hokkaido Animal Welfare and Control Ordinance Chapter 2, Section 3. Архивиран от оригинала на 2008-03-09. Посетен на 2009-04-10.
  65. ↑ Importation of Ferrets into Australia, Import Risk Analysis – Draft Report // Australian Quarantine and Inspection Service (AQIS), August 2000. Архивиран от оригинала на 2006-09-10. Посетен на 2006-09-12.
  66. ↑ Importation of Foxes, Skunks, Raccoons and Ferrets // Pet Imports. Canadian Food Inspection Agency, 2006-03-20. Архивиран от оригинала на 2009-03-28. Посетен на 2006-09-12.
  67. ↑ PETS: How to bring your ferret into or back into the UK under the Pet Travel Scheme (PETS) // Animal health & welfare. Department of Environment Food and Rural Affairs (defra) Crown copyright 2006. Архивиран от оригинала на 2006-09-01. Посетен на 2006-09-12.
  68. ↑ American Ferret Association: Ferret Color and Pattern Standards // Ferret.org. Посетен на 2008-11-30.
  69. ↑ Herald, Jacqueline. Renaissance Dress in Italy 1400 – 1500. London, Bell & Hyman, 1981. ISBN 0-391-02362-4. OCLC 925257752.
  70. ↑ Tracy Godse. Ermine or Ferret? Архив на оригинала от 2018-09-01 в Wayback Machine. FerretsMagazine.com
  71. ↑ „Historiae Animalium“ // Архивиран от оригинала на 2022-01-28. Посетен на 2020-05-24.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ferret в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
Mustela putorius furoРедактиране в Уикиданни
Mustela furoРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фретка&oldid=12265626“.