Направо към съдържанието

Bassaricyon

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олингота
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Енотови (Procyonidae)
подсемейство:Potosinae
род:Олингота (Bassaricyon)
Научно наименование
Allen, 1876
Олингота в Общомедия
[ редактиране ]

Bassaricyon е род е дребни неотропически бозайници от семейство Енотови, популярни като олинго (мн. ч. олингота). Родът е местен за тропическите гори на Централна и Южна Америка от Никарагуа до Перу.

Начин на живот и характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Bassaricyon са дървесни и нощни животни. Живеят на височина от морското равнище до 2750 m.[1] По морфология и навици олинго много приличат на друг представител на Енотови – кинкажу – въпреки че нямат опашки за захващане, муцуните им са по-широки и имат анални ароматични жлези. Двата рода обаче не са съседни в клада на семейство Енотови.[2] Bassaricyon приличат външно и на представители на семейство Галагови, както и на някои лемури.

Има разногласия относно броя на видовете в този род, като някои таксономисти разделят популациите на до пет вида (добавяйки B. pauli към списъка по-долу), два вида (изпускайки B. medius и B. neblina) или само един вид (B. gabbi).[3] Олинго са доста редки в зоологическите градини и често се идентифицират погрешно като кинкажу.

Неразпознато досега олинго, подобно на B. alleni, но различно от него, е открито през 2006 г. от Кристофер Хелген в Лас Макинас в Андите на Еквадор.[4] Той нарича този вид B. neblina и представя откритията си на 15 август 2013 г.[5]

С данни, получени от анатомия, морфометрия, ядрена и митохондриална ДНК, теренни наблюдения и моделиране на географски обхват, Хелген и колеги демонстрират, че могат да бъдат признати четири вида олинго:[1]

Име Изображение Разпространение
Олинго на Ален (Bassaricyon alleni) Низините на Гвиана, Венецуела и в Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия на изток от Андите
Олинго на Габи (Bassaricyon gabbii) Централна Америка, низини и планини на Никарагуа, Коста Рика и западна Панама
Bassaricyon medius Низините на Панама и в Колумбия и Еквадор на запад от Андите
Олингито (Bassaricyon neblina) Планински вид, ендемичен за облачните гори в Андите на Колумбия и Еквадор[1]

Генетичните изследвания показват, че най-близките роднини на олинго са всъщност коатите;[1][2] оценява се, че разделянето между двете групи се е случило преди около 10,2 милиони години по време на тортонския период,[1] докато кинкажу се отделя от другите съществуващи Енотови преди около 22,6 милиони години през аквитанския период.[6] Следователно приликите между кинкажу и олинго са пример за паралелна еволюция.

Диверсификацията на рода очевидно е започнала преди около 3,5 милиони години, когато се отделя B. neblina. След това се отделя B. gabbii преди около 1,8 милиона години, а двата низинни вида, B. alleni и B. medius, се обособяват преди около 1,3 милиони години.[1] Датирането и биогеографското моделиране предполагат, че най-ранната диверсификация на рода се е състояла в северозападната част на Южна Америка малко след като предците на олинго за първи път нахлуват на континента от Централна Америка като част от Големия американски обмен.[1] Така еволюцията на олинго контрастира с тази на кинкажу, много по-стара линия, за която се смята, че е възникнала в Централна Америка много преди да се разпространи в Южна Америка.[2]

Bassaricyon  



B. alleni 



B. medius 





B. gabbi 





B. neblina 



  1. а б в г д е ж Helgen, K. M. и др. Taxonomic revision of the olingos (Bassaricyon), with description of a new species, the Olinguito // ZooKeys (324). 2013-08-15. DOI:10.3897/zookeys.324.5827. с. 1–83.
  2. а б в Koepfli, K.-P. и др. Phylogeny of the Procyonidae (Mammalia: Carvnivora): Molecules, morphology and the Great American Interchange // Molecular Phylogenetics and Evolution 43 (3). 2007. DOI:10.1016/j.ympev.2006.10.003. с. 1076–1095.
  3. The IUCN Red List of Threatened Species // IUCN Red List of Threatened Species. Посетен на 2018-10-27.
  4. Handbook of the Mammals of the World (2009). ISBN 978-84-96553-49-1
  5. Stromberg, Joseph. For the First Time in 35 Years, A New Carnivorous Mammal Species is Discovered in the American Continents // Smithsonian Magazine. Архивиран от оригинала на 2013-08-30. Посетен на August 15, 2013.
  6. Eizirik, E. и др. Pattern and timing of diversification of the mammalian order Carnivora inferred from multiple nuclear gene sequences // Molecular Phylogenetics and Evolution 56 (1). 2010-02-04. DOI:10.1016/j.ympev.2010.01.033. с. 49–63.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bassaricyon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​