Направо към съдържанието

Сива лисица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сива лисица
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
род:Сиви лисици (Urocyon)
вид:Сива лисица (U. cinereoargenteus)
Научно наименование
(Schreber, 1775)
Разпространение
Сива лисица в Общомедия
[ редактиране ]

Сивата лисица (Urocyon cinereoargenteus) е бозайник от разред Хищници.

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Сивите лисици достигат дължина около 80 – 112 cm. Опашките им са с дължина 275 – 443 mm. Тежат 3,6 – 6,8 kg. Мъжките са малко по-едри от женските. [2]

Разпространена е в централната част на Северна Америка, Централна Америка и северната част на Южна Америка. Сивата лисица е сред най-често срещаните видове лисици в Северна Америка.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Ловуват самостоятелно и са всеядни. Освен зайци, полски мишки, птици и други дребни животни, ядат също и плодове. Умеят да се катерят по дърветата.[2]

Сивите лисици са моногамни. Раждат се от 1 до 7 малки, които започват да ловуват с родителите си на 3-месечна възраст.

  1. Urocyon cinereoargenteus (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Urocyon cinereoargenteus // Animal Diversity Web. Посетен на 16 януари 2008.