Направо към съдържанието

Земен вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Земен вълк
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Хиенови (Hyaenidae)
род:Proteles
вид:Земен вълк (P. cristata)
Научно наименование
Sparrm., 1783
Разпространение
Земен вълк в Общомедия
[ редактиране ]

Земният вълк (Proteles cristatus) е неголям хищник от семейство Хиени, единствен представител в род Proteles. Прилича на родствената му ивичеста хиена, но е с по-малки размери и е има не 4, като нея, а 5 пръста на предните си лапи.

Разпространен е единствено в Африка - в южните и източни части на континента. В Южна Африка (Южна Ангола, Южна Замбия и Югозападен Мозамбик) живеят животните от подвид Proteles cristatus cristatus, а в Източна (Танзания, Уганда, Кения, Сомалия) и в Североизточна Африка (Етиопия, Судан, египетското крайбрежие на Червено море) – от подвид Proteles cristatus septentrionalis.

Това е плахо животно с потаен начин на живот. Въпреки, че по природозащитен статут е незастрашен в природата вид, съществуват известни заплахи за просъществуването му, като местния лов (заради месото и кожата му), преследване от страна на фермери, боящи се за домашните си животни, но най-вече, предвид начина му на хранене - използването на инсектициди, в селското стопанство и в други сфери.

В плен земен вълк е достигал 13-годишна възраст.

Земният вълк се среща предимно в песъчливите равнини; също и в саваната и в скалистите местности. Козината му е в жълто-бели и кафяви тонове, с черни вертикални ивици, минаващи през тялото му, а по гърба и тила си има дълга грива. Муцуната на животното е с остри черти, ушите му са заострени. Зъбите му (с изключение на кучешките зъби, които използва за отбрана) и челюстите не са толкова здрави.

Има тенденция земните вълци в южната част на Африка да бъдат по-дребни и леки (около 9-10 kg) от тези в източната й част (около 14-15 kg). Тялото му е въобще по-дребно от това на ивичестата хиена. Отличава се със следните параметри:

  • Дължина на тялото без опашката: 80 cm
  • Дължина на опашката: 30 cm
  • Височина при холката: 50 cm
  • Маса: 7 до 15 кг (през зимата хранителните ресурси рязко намаляват и масата на земния вълк може да спадне с до 20%.)

Най-големите eстествени врагове на земния вълк са лъвовете, леопардите, хиените и питоните. Той е активен през нощта, а през деня се крие в дупката си. Натрапниците прогонва без да се стига до директни сблъсъци. Когато се чувства застрашен, козината му настръхва. Освен това има 2 анални жлези, които секретират мускус, който използва за маркиране на територия (между 1 до 4 km2, според наличните хранителни ресурси), за общуване с други представители на своя вид и за отбрана (подобно на скунксовете). Мъжките земни вълци маркират територията си по-често от женските.

Начин на живот и жизнен цикъл

[редактиране | редактиране на кода]

Диетата му се състои предимно от насекоми. За разлика от мравоядите и различни насекомоядни бозайници, земният вълк не може да копае в земята, той само леко я разравя и после чака термитите (любима плячка са тези от род Trinervitermes и бърлогата му обикновено е близо до места, където има такива, но понякога се храни и с термити от други родове – Odontotermes, Macrotermes, Hodotermes) да излязат на повърхността, след което ги хваща с дългия си лепкав език и ги поглъща. Един земен вълк може за 1 ден да унищожи 30 000 термита. В краен случай се храни с други насекоми, мишки и птичи яйца. Може да бъде видян да се навърта около мърша, но не яде нея, а ларвите на бръмбарите, личинките на мухите и разни форми на други насекоми. Във връзка с храненето си, често живее в близост до тръбозъби, а понякога си и дели бърлогата с такова животно.

Достига полова зрялост на 1,5 години. Размножителният период е по различно време от годината в зависимост от местоположението на популацията. Южните популации раждат малките си обикновено в периода октомври-декември. Женската се разгонва през юни-юли и е в това положение 1 – 3 дена. Чифтосването продължава до 4 часа. Въпреки че са моногамни животни, доминиращите мъжкари могат да се чифтосват с женски от други територии.

Бременността трае 59 – 61 дена, според някои източници – 90 – 110 дена. В котилото на 1 земна вълчица обикновено има 2 – 4 малки, най-много - 6, отглеждани в дупка, която често се оказва изоставена от друго животно. Възрастните земни вълци поначало живеят поединично, но няколко женски и техните малки могат да живеят в близост едни-до други. Родителите отглеждат потомство заедно. Мъжкият брани бърлогата от хищници.

Малките обикновено остават в родната територия докато навършат 1 година. Те излизат за първи път от бърлогата на 1 месец. На 9-седмична възраст малко земно вълче започва да тършува за храна около бърлогата. На 12 седмици то придружава родителите си, когато те излизат на лов, но само на близко разстояние - неповече от 500 метра от бърлогата. Малките остават трайно в нея до навършването на 4 месеца. Тогава майката ги отбива (спира да ги кърми) напълно и те могат да започнат да ловуват сами в границите на семейната територия. През сухия сезон много от малките на животното измират, поради недостиг на храна.

  1. Proteles cristata (Sparrm., 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.