Бяла мечка

	Бяла мечка
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Мечкови (Ursidae)
род:	Мечки (Ursus)
вид:	Бяла мечка (U. maritimus)
	Научно наименование
	Ursus maritimus Phipps, 1774
	Разпространение
	Бяла мечка в Общомедия
	[ редактиране ]

Бялата мечка (Ursus maritimus), наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник.

Разпространение

Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Физическо описание

Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата, жълтеникавата или по-точно прозрачната ѝ козина позволява да се слее със снежната среда. Дебелият ѝ подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води, в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд – 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина. Цветът на кожата ѝ е черен.

Сетива

Бялата мечка има много изострено обоняние. Тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.

Размножаване

Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските.

След бременност от 250 дни, женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1 – 3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.

Начин на живот

Хранене

Белите мечки са главно месоядни животни, нуждата им от храна е огромна, особено с приближаването на арктическата зима. Хранят се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша, като обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите.

Белите мечки дебнат плячката си. Новородените тюлени са основна плячка за тях. Майките скриват малките си на метри под леда, за да ги предпазят, но дори и така мечките надушват тюленчетата със свръхсилното си обоняние, със силата на теглото си чупят леда и пъхат муцуните си в дупките. Въпреки това, хищниците не хващат винаги плячката си, защото понякога тюленчетата успяват да се гмурнат бързо под водата.

Активност

Бялата мечка е активна денонощно, а мъжкият – и целогодишно.

През октомври и ноември мечките изкопават бърлога в снега или под земята в тундрата, чийто отвор обикновено е на южен склон и северните ветрове го затрупват със сняг. През зимата в бърлогата на бялата мечка е по-топло, отколкото навън: температурата е около нулата. Въпреки че всяка мечка си прави леговище, само женските прекарват по-дълго време в него, изпадайки в зимен сън.

Може да тича със скорост около 40 км/час, а средната скорост, с която се движи, е 3 – 6,5 км/час. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. ....

Придвижване по леда

Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.

Природозащитен статут

Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила.

По данни на Световния фонд за дивата природа в света има между 22 000 и 31 000 бели мечки. ^[2]

Галерия

Малко бяло мече
Упоена бяла мечка
Полярни мечки

Вижте също

Кнут

Източници

Българският зоопортал

↑ Ursus maritimus (Phipps, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Where to see polar bears in the wild, lonelyplanet.com, януари 2017 г.

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Ursus maritimus (Phipps, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Where to see polar bears in the wild, lonelyplanet.com, януари 2017 г.

[1]

[2]