Върбица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.
| Върбица | |
 | |
 | |
  Върбица  Върбица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3862 души[1] (15 март 2024 г.) 51 души/km² |
| Землище | 75,8 km² |
| Надм. височина | 430 m |
| Пощ. код | 9870 |
| Тел. код | 05391 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 12766 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Септемврийско въстание“ 40 тел., факс 05391/ 20-05 | |
| Уебсайт | www.varbitsa.org |
| Върбица в Общомедия | |
Върбѝца е град в Североизточна България. Той се намира в област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на община Върбица. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3856 души по настоящ адрес и 4376 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира на 39 km североизточно от Котел, на 43 km от областния град Търговище, на 44 km северно от Сунгурларе, на 52 km южно от областния център Шумен и на 326 km от столицата София. Община Върбица е разположена в Североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.
Територията ѝ попада в старопланинската област, в Предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-Камчийския район.
Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между Северна и Южна България. Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.
Герловската котловина, в която е разположен и общинският център – гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкият проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България.
История
[редактиране | редактиране на кода]Древност и Античност
[редактиране | редактиране на кода]Счита се, че добрите условия за живот в този район на Предбалкана са обусловили заселването му още от дълбока древност. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от неолита, късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността Кеневира.[3] Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV – III век пр.н.е.
За произхода на името на Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на кан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила, близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика (чика).
В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26 юли 811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник, и българския владетел хан Крум. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история.[4]
Османски период
[редактиране | редактиране на кода]В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише: Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви: „Св. Димитър“, църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“, „Св. Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (българи). През 1870 г. Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други.
След Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]
През 1923 г. Върбица получава позволение да организира ежегоден 4-дневен есенен панаир на добитък и земеделски стоки.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3325 | 100.00 |
| Българи | 559 | 16.81 |
| Турци | 828 | 24.90 |
| Роми | 1841 | 55.36 |
| Други | 9 | 0.27 |
| Не се самоопределят | 32 | 0.96 |
| Неотговорили | 56 | 1.68 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В града живеят християнски и мюсюлмански общности. Околните села са с компактно турско и българо-мохамеданско население, а също и ромско население, изповядващи както ислям, така и християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Общинска администрация
- Дирекция „Бюро по труда“
- Отдел „Социална закрила“
- РПК „Ново време“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват: НЧ „Пробуда“ – гр. Върбица – създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28 695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд – масивна двуетажна сграда построена през 1961 г., с РЗП 1980 m².
Културните прояви са:
- Традиционни зимни обредни празници на града „Ивановден“ – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
- Традиционни зимни обредни празници на града „Бабинден“ – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
- Традиционно надсвирване на цигански оркестри – надсвирване на 20 цигански оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
- Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния „Върбишки панаир“, празнува се всяка година.
Музеи
[редактиране | редактиране на кода]През 1997 г. иконите на черквата „Св. Димитър“ са реставрирани.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- На територията на град Върбица се провежда традиционен Есенен панаир. Провежда се ежегодно от 15 до 20 септември. Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите (виден турски род). Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии – предимно налбантски тип дейност. По-късно панаирът сменя местоположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време – конните надбягвания, гюлешите (борбите) с атрактивни награди – коч и др. Част от организацията е и т.нар. „Хайван пазар“ –специализиран за търговия (джамбазлък) на добитък – коне, магарета и други домашни животни, датиращ от когато е и панаирът. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години на ХХ век. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организира и пазар на същия терен, а в съседство – пазар за животни.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Върбица
- Добри Бодуров (1875 – 1959), политик
- Турко Василаки (1782 – 1857), общественик
- Вълчан Вълчанов (1863 – ?), бивш кмет на Бургас
- Димитър Гериловски (1864 – 1927), химик
- Петър Груев (1852 – 1890), общественик
- Никола Дръжков (1864 – 1939), офицер
- Тодор Еврев (1934 – 1994), лекар
- Димитър Пасков – Тигъра (р. 1949), кларинетист
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Значителен принос за запазване и документиране историческата действителност в общността има етнографът Йордан Йорданов със своите публикации „Върбица“.
- Стефанов, архим. П. Петър Груев – енциклопедистът от Върбица. – в: Будители народни от Шумен и Шуменско. Материали от теоретични конференции през 2003 – 2004 г. на краеведското дружество при читалище „Добри Войников“. Редкол. Б. Кръстев, Тр. Панайотов и Г. Цветков. Велико Търново, Фабер, 2006, 106 – 108.
- Андрей Андреев – „Родолюбиви българи“
Други
[редактиране | редактиране на кода]Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в Подбалкана.
Типична върбишка гозба е 'боб с пъстърма'
Защитени територии
[редактиране | редактиране на кода]На територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата „Момин град“ с площ 6,6 ха.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-03-27.
- ↑ Теофан Изповедник, цитиран от Мутафчиев.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 2.
- ↑ „Справка за населението на град Върбица, община Върбица, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 11 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
