Маломир (област Шумен)
За другото българско село вижте Маломир (Област Ямбол).
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Маломир | |
  Маломир  Маломир | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 471 души[1] (15 март 2024 г.) 41,3 души/km² |
| Землище | 11,412 km² |
| Надм. височина | 236 m |
| Пощ. код | 9871 |
| Тел. код | 05391 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 46773 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Маломир Билял Лешков (ДПС) |
Маломѝр е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Маломир се намира на около 32 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 5 km североизточно от общинския център град Върбица и около 27 km юг-югоизточно от град Търговище. Разположено е в историко-географската област Герлово, северно от Върбишка планина, на около 1,5 km южно от югозападния ръкав на язовир „Тича“. Надморската височина в центъра на Маломир е около 233 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на североизток, където покрай селото тече вливаща се в язовир „Тича“ малка местна река, събираща водите на Топоклидере и Кумлукдере. На Топоклидере е разположен микроязовирът „Маломир“[2], чието водно тяло (поземлен имот с кадастрален идентификатор 12766.61.137) е в землището на град Върбица, а земнонасипната стена (46773.25.78 и 46773.25.79) – в землището на село Маломир (по данни към 24 май 2023 г.)[3].
Климатът е умереноконтинентален.
Общински път свързва село Маломир на юг с третокласния републикански път III-7304, водещ на изток през селата Нова Бяла река, Бяла река, Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73. Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7, а на юг води до връзка с Подбалканския път. На запад третокласният път III-7304 води до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.
Землището на село Маломир граничи със землищата на: село Ловец на север; село Сушина на североизток; село Бяла река на изток; село Нова Бяла река на югоизток и юг; град Върбица на югозапад и запад; село Кьолмен на северозапад.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Числеността на населението на село Маломир според преброяванията през годините е както следва:[4]
|  |
Етническият състав на населението на село Маломир по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 489 | 100.00 |
| Българи | 53 | 10.83 |
| Турци | 68 | 13.90 |
| Цигани | 13 | 2.65 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 74 | 15.13 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в България от 1878 г.[6][7]
В селото са се преселили много българи, които са избягали от Турция, за да се спасят от дискриминационните процеси, които са започнали там след Балканската война и Първата световна война. В Маломир са останали и са пуснали корени много от тези бежанци. След много години от Родопите са започнали масови изселвания на цели фамилии българо-мохамедани, които са се заселвали в Маломир и околните села.
Начално училище в село Маломир е открито през учебната 1920/1921 г.[8] Като Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ – село Маломир, Шуменско то съществува и действа до 2008 г., когато е закрито.[9]. Има данни за съществуването в Маломир на частно турско училище през периода между 1923 и 1947 г.[10]
Народно читалище „Светлина“ в село Маломир е основано през 1947 г. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност. Читалището преустановява дейността си през 1996 г.[11][12]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Маломир към 2023 г. е център на кметство Маломир.[13][14]
В село Маломир към 2023 г. има:
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Теренното археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци и издирването на археологически обекти югозападно от язовира в община Върбица разкриват две древни селищни могили в землището на Маломир. „Кьолменската“ селищна могила е населявана през халколита и късножелязната епоха, и е разположена на 1,9 km североизточно от селото, на 200 m северно от устието на Върбишка река в местността Мал юк. Некрополът на могилата се намира на 50 m южно в язовир Тича. Втората селищна могила е от неолита и късножелязната епоха. Тя е с диаметър 140 на 190 m и височина 6 m, разположена е на 900 m югоизточно от селото в местността Могилата.[19]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 24 май в селото се организира събор.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Маломир“, град Върбица; към 2023 г.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота)
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Маломир, общ. Върбица, обл. Шумен
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 179. Маломир.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. МАЛОМИР (Софулар) (Справка към 24 май 2023.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 374К „Народно начално училище – с. Маломир, Преславско (1920 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Министерство на образованието и науката. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История. 2008 – закриване. Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, област Шумен, община Върбица, село Маломир
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 521К „Групов фонд „Частни турски училища в Преславска околия“ (1923 – 1947)“. История на фондообразувателя; с. Маломир
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1567 „Народно читалище „Светлина“ – с. Маломир, Шуменско (1947 – 1966)“. История на фондообразувателя
- ↑ Читалището преустановява дейността си вероятно защото след обнародването през 1996 г. на Закона за народните читалища може да не е регистрирано в съда съгласно § 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби.
- ↑ Справка за събитията за кметство Маломир, общ. Върбица
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Маломир
- ↑ Детайлна информация за читалище „Светлина – 1956“, село Маломир, община Върбица, област Шумен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Светлина – 1956“, село Маломир, община Върбица, област Шумен
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Маломир, област Шумен. Джамия
- ↑ Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Маломир » Целодневна детска градина „Мир“
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Маломир // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2023-05-24.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
| ||||||||||
