Ветрен (град)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

---

Ветрен
Сградатата на кметството във Ветрен
Ветрен 42.280335, 24.047174 Ветрен
Общи данни
Население	2844 души (15 март 2024 г.) 44,1 души/km²
Землище	64,545 km²
Надм. височина	360 m
Пощ. код	4480
Тел. код	03584
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	PAZ29-04
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Уебсайт	vetrenforever.alle.bg
Ветрен в Общомедия

Вѐтрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.

География

Ветрен се намира между височините на изток от рида Ветрен. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.

Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.

История

Оброчна плочка на бог Митра, експонат на РИМ – Пазарджик

Бронзова апликация от колесница, експонат на РИМ – Пазарджик

В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.

Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.

По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане

„...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.

Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди….

— К. Ст.

Френският поет Алфонс дуо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен:

„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“

При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.

На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).

Религии

Жителите на град Ветрен са православни християни.

Обществени институции

• ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871
• Читалище „Христо Смирненски“;
• Спортен клуб „Вихър“ – футбол;
• Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо;
• Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков;
• Самодеен състав за народни танци.

Култура

Църквата „Свети Николай“

През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.

Редовни събития

Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.

Друго интересно събитие е традиционният събор, който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „Паланката“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.

Личности

• Страхил войвода – български хайдутин и войвода от XVII век;
• Стефан Карчев – български революционер, живял дълги години във Ветрен и починал там.
• Славейко Василев (1879 – 1944) – офицер и политик;
• Николай Пешалов – световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести
• Васил Байлов – художник и иконописец;
• Илия Пенев Йовков –участник в Сръбско-турската война 1876 г. Опълченец. През 1923 г. обявен за почетен гражданин на Габрово.
• Златко Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов
• Борис Балабанов – български юрист, специалист по застрахователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България;
• Старозагорски митрополит Галактион (Георги Табаков);
• Стефан Карчев (1850 – 1956) – участник в Кресненско-Разложкото въстание, председател на Ветренското читалище и учител.
• Георги Лютаков (1840 – 1912) – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание;
• отец Димитър Лютаков (1820 – 1876) – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание;
• Георги Стефанов Бельовски – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание.
• Нестор Илиев – Македоно-Одрински опълченец (22 г.) МОО; 29 септември 1912 – 10 август 1913 г. Награден със сребърен медал.
• Иван Стоянов – Македоно-Одрински опълченец (21 г.) III отделение, 2-ра рота на 13-а Кукушка дружина 3 март 1913 – 10 август 1913 г. Награден с орден за храброст
• Ангел Божинов – поборник, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война. Починал 1916 г.

Литература и интересни факти

Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин

• В разказа на Иван Вазов „Иде ли?“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница.
• Захари Стоянов пише за Ветрен в „Записки по българските въстания“.
• Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември.
• Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – Бенедето Ламберти (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински Ventosus (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски in der Luft (във въздуха).
• Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
• През 1941 г. германският фелдмаршал Вилхелм Лист посещава Ветрен.

Наименование

Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.

По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).

Кухня

Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е тепси кебап.

Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.

Спорт

ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба.

Библиография

• Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99.

Външни препратки

• Радио и телевизия във Ветрен Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.