Манастир (дем Мъглен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.
| Манастир Μοναστηράκι | |
| — село — | |
  Манастир  Манастир  Манастир | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 240 m |
| Население | 141 души (2021 г.) |
Манастир (на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1926 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Саракиново е разположено на 240 m надморска височина в източните склонове на планината Нидже (Ворас) в котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Монастирче (Monastyrtche) е посочено като село във Воденска каза с 38 къщи и 125 жители помаци.[3]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Манастир е българо-мохамеданско селище с мъжко население 227 души и 66 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Манастир живеят 350 българи мохамедани.[5]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 422 жители.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Манастир има 70 къщи славяни мохамедани.[6]
В 1924 година според Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1926 година е преименувано на Монастираки.[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 62 бежански семейства и 241 души.[7]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват жителите му в Бизово. След нормализирането на обстановката, само малка част от жителите му се връщат в селото.[2]
Землището на селото се напоява добре и е много плодородно. Произвежда се боб, тютюн, жито, обошки.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 427[2] | 348[2] | 310[2] | 373[2] | 132[2] | 191[2] | 154[2] | 161[2] | 155[2] | 169 | 164 | 141 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Манастир
Хрисостом Какулидис (1931 – 2002), гръцки духовник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||
