Направо към съдържанието

Клисура

(пренасочване от Клисура (град))
Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Панорамен изглед на Клисура от Средна гора
Панорамен изглед на Клисура от Средна гора
България
42.6915° с. ш. 24.4498° и. д.
Клисура
Област Пловдив
42.6915° с. ш. 24.4498° и. д.
Клисура
Общи данни
Население887 души[1] (15 март 2024 г.)
6,75 души/km²
Землище131,402 km²
Надм. височина660 m
Пощ. код4341
Тел. код03137
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ37277
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Клисура
Борис Петров
(ГЕРБ)
Клисура в Общомедия
Паметникът на Никола Караджов, ръководител на Априлското въстание
Изглед от града
Историческият музей
Църквата „Св. Богородица“

Клису̀ра е град в Южна България. Той се намира в община Карлово, област Пловдив, в близост до град Копривщица. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 913 души по настоящ адрес и 1051 души по постоянен адрес.[2]

Клисура се намира в планински район между Средна гора и Стара планина на 108 km от София, до границата между Пловдивска и Софийска област.

Клисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България. Градът се свързва преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Роденият в Клисура революционер Никола Караджов лично донася в града „Кървавото писмо“ на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.

Клисурската местност „Зли дол“ е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен[3]. На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща в клещи Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала, в схватките загиват въстаници, а останалите заедно с населението се оттеглят в Копривщица. П. Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил. Но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят. Панайот Волов е принуден да отстъпи в Копривщица[4].

Жителите изповядват православно християнство.

Самодейната театрална студия „20 април 1876 г.“ е създадена през 1978 година в гр. Клисура от учителя по български език, литература и френски език Веселин Илиев, родом от Пловдив. Той чрез подбор на самодейци поставя комедията „Когато чайките спят“ от Емил Манов. С тази пиеса се открива на 1 май 1978 г. новата читалищна сграда и театралния салон в нея.

Обект на БТС 77 В Клисура се намира Исторически музей, който е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Историческия музей (с работно време: 8 – 12 и 13 – 17 ч.) има печат на БТС.

Част от Историческия музей са Павурджиевата, Козиинаровата и Червенаковата къщи.

На всеки 1 май в град Клисура се отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание. Програмата включва тържествен концерт-заря и възпроизвеждане на битката при Зли дол.

На Клисура е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).

Много бележити личности са родени в Клисура. Сред тях са:

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Из сраженията за града. Източник: Априлското въстание – 1876. С. 1976 г. Автор Христо Гандев
  4. стр. 140.