Веселин Бранев

Веселин Бранев
	Веселин Бранев
български сценарист, кинорежисьор и писател
Роден	28 април 1932 г. София, Царство България
Починал	21 февруари 2014 г. (81 г.) Канада
Литература
Жанрове	разказ, повест, сценарий, мемоари
Известни творби	„Следеният човек“ (2007)
Уебсайт	Страница в IMDb

Веселин Неделчев Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.

Биография

Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев – белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев.

През 1956 г. завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“.

Работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958 – 1961), заместник главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970 – 1971) и редактор в сп. „Лъч“ (1972 – 1975). В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.

Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.

От 1997 г. живее в Канада. През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров^[1].

Умира на 21 февруари 2014 г.^[2]

Библиография

„Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
„Осъмване без някого“ (повест), 1967
„Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007^[3]^[4]^[5]
- ((fr)) Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. ^[6]^[7]
- ((es)) Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 978-84-8109-830-3 ^[8]^[9]

Филмография

„Рибарят“ (анимационен), 1967, съсценарист
„Най-дългата нощ“, 1967, сценарист
„Апостолите“, 1976, съсценарист
„Записки по българските въстания“, 1976 – 1981, тв, съсценарист и режисьор
Хотел „Централ“, 1983, сценарист и режисьор
„Убийства“, 1987, сценарист и режисьор
„Разводи, разводи“, 1989, съсценарист и сърежисьор
„Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор
„Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист
„Бойният пилот“ (док), 1997, съсценарист
„Следеният човек“, 2022, документален филм за Веселин Бранев, сценарист и режисьор Димитър Коцев-Шошо.^[10]

Награди и отличия

Орден „Кирил и Методий“ I степен
Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия)
Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007)^[11]

Източници

↑ Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000
↑ „Почина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев“, vesti.bg, 22 февруари 2014 г.
↑ Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.
↑ Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.
↑ Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“ Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.
↑ За „L’homme surveillé“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine. на сайта livre-europeen.eu. ((fr))
↑ Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.
↑ Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. ((es))
↑ Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. ((es))
↑ „Следеният човек“, bnt.bg
↑ Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“.

Външни препратки

От и за Веселин Бранев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
„Пъдпъдъка на лов за тайни агенти“, Електронно списание LiterNet, 18 февруари 2012, № 2 (147)
Откъс от „Следеният човек“ във в LiterNet
Цветан Тодоров, „За невидимия договор с Дявола“ (Из предговора към френското издание на „Следеният човек“ от Веселин Бранев), e-vestnik, 3 октомври 2009
Веселин Бранев и Цветан Тодоров в разговор за „Следеният човек“, France Culture, 6.11.2009 (видео)
Александър Кьосев, „Защо вярвам на Веселин Бранев“, Електронна публикация в Либерален преглед, 16 ноември 2009 г.
Александър Кьосев, „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, Електронна публикация в Литературен клуб, 27 февруари 2009 г.
В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава // „Гласове“, 23.2.2014. Посетен на 24.2.2014.^{[неработеща препратка]}
„Записки по българските въстания“ в сайта bgmovies.org

[1] Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000

[2] „Почина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев“, vesti.bg, 22 февруари 2014 г.

[3] Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.

[4] Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.

[5] Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“ Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.

[6] За „L’homme surveillé“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine. на сайта livre-europeen.eu. ((fr))

[7] Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.

[8] Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. ((es))

[9] Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. ((es))

[10] „Следеният човек“, bnt.bg

[11] Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]