Младен Влашки
| Младен Влашки | |
| български литературен критик и историк | |
| Роден | Младен Цветанов Влашки
29 ноември 1959 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил във | Виенски университет Пловдивски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Пловдивски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXXVIII НС | |
Младен Цветанов Влашки е литературен критик и историк, народен представител в XXXVIII народно събрание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 ноември 1959 г. в Пловдив. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност Българска филология (1984). Постъпва на работа в Пловдивския университет през 1986 г. като асистент. Главен асистент (1997). Доцент (2020). Доктор по сравнително литературознание на Пловдивския университет и доктор по философия на Виенския университет. Специализира теория на романа и сравнително литературознание във Виенския университет през 1989 г. и в периода 1992 – 1994 г.
Народен представител от Пловдив в XXXVIII народно събрание на Република България и член на НСРТ през 2001 г.[1][2]
Съосновател и редактор на литературното списание „Страница“.
Автор и водещ на радио-предаването „Преге“ по БНР-Пловдив от 2008 г.
Научните му интереси са в областта на сравнителното литературознание с акцент върху немскоезичната литература и литературата от ХІХ и ХХ век, както и върху българската литературна история на ХХ век.
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Авторски книги
[редактиране | редактиране на кода]- „Западноевропейска литература (ХIV–XVIII век)“. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993.
- „Западноевропейска литература. Анализи и материали за 10 клас“. София: ИК „Анубис“, 2000.
- „Изография. Ipce fecit“. София: ИК „Перо“, 2009.
- „Митове за сътворението от цял свят“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2014.
- „РоманОлогия ли?“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2014, 288 с.
- „Млада Виена“ и млада България“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2017
- „Рефлексии на виенската модерност в българската литература от края на XIX и началото на XX век“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2018.
- „Рецепцията на Кафка в България до 1944 г.“. Пловдив: Сдружение Литературна къща (Страница), 2020.
Съставителство и редакция
[редактиране | редактиране на кода]- „Сънищата на стената. Берлинска антология“. (съставител, редактор, бележки, предговор), Пловдив, Издателство „Пигмалион“, 1995.
- „Пледоария за Емпиричното литературознание. Работата на групата „НИКОЛ“. (съставител, бележки, отчасти превод), София, Издателство „Прохазка & Качармазов“, 1996.
- „Веселият апокалипсис. Естетика и литература на Виенския fin-de-siecle“. (съставител, отчасти превод, бележки и послеслов), Пловдив, Издателство „Пигмалион“, 1996.
- Артюр Рембо. Пол Верлен. „Езици на модерността“ в 64 страници“. (съставител, отчасти превод), Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
- Мопасан. „Бел Ами“ в 64 страници“. Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
- Даниел Дефо. „Робинзон Крузо“ в 64 страници“. Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
- Корней. „Сид“. (съставител и коментари) Поредица „Текст/Контекст“, серия „Bilingua“, Пловдив, Издателство „Летера“, 2001.
- Айхендорф. „Из живота на един безделник“. Поредица „Текст/Контекст“, серия „Bilingua“, Пловдив, Издателство „Летера“, 2001.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2008 – Национална награда „Осма муза“ за образователно радиопредаване.
- 2008 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика на „Страница“.[3]
- 2009 – Награда Пловдив за журналистика (предаване за книги „Преге“ в БНР – радио Пловдив).
- 2011 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика в списание „Страница“ и радиопредаването „Преге“.
- 2015 – Наградата „Дъбът на Пенчо“ – за книгата „РоманОлогия ли?“[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Младен Влашки: Византийски пинизи съсипаха НСРТ“ Архив на оригинала от 2021-05-18 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 19 септември 2001 г.
- ↑ „Младен Влашки, член на НСРТ: Пенчо Славейков е бил по-агресивен и от Александър Томов“, интервю на Андриана Михайлова, в. „Новинар“, 5 май 2001 г.
- ↑ Лауреати на Националната награда „Христо Г. Данов“, сайт на Министерство на културата на РБ, 14 юни 2008
- ↑ Младен Влашки с Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2015 година, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2015.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил на Младен Влашки на сайта на Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание към Пловдивския университет
- От и за Младен Влашки в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Младен Влашки, в Google Наука
- Статии на Младен Влашки в сп. „Литературна мисъл“
- Младен Влашки в LiterNet
- Предаването „Преге“ по Радио Пловдив
- Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, сп. „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.
|
