Направо към съдържанието

Младен Влашки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Младен Влашки
български литературен критик и историк
Роден
Младен Цветанов Влашки
29 ноември 1959 г. (65 г.)

Националност България
Учил въвВиенски университет
Пловдивски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вПловдивски университет
Политика
Депутат
XXXVIII НС   

Младен Цветанов Влашки е литературен критик и историк, народен представител в XXXVIII народно събрание.

Роден е на 29 ноември 1959 г. в Пловдив. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност Българска филология (1984). Постъпва на работа в Пловдивския университет през 1986 г. като асистент. Главен асистент (1997). Доцент (2020). Доктор по сравнително литературознание на Пловдивския университет и доктор по философия на Виенския университет. Специализира теория на романа и сравнително литературознание във Виенския университет през 1989 г. и в периода 1992 – 1994 г.

Народен представител от Пловдив в XXXVIII народно събрание на Република България и член на НСРТ през 2001 г.[1][2]

Съосновател и редактор на литературното списание „Страница“.

Автор и водещ на радио-предаването „Преге“ по БНР-Пловдив от 2008 г.

Научните му интереси са в областта на сравнителното литературознание с акцент върху немскоезичната литература и литературата от ХІХ и ХХ век, както и върху българската литературна история на ХХ век.

  • „Западноевропейска литература (ХIV–XVIII век)“. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993.
  • „Западноевропейска литература. Анализи и материали за 10 клас“. София: ИК „Анубис“, 2000.
  • „Изография. Ipce fecit“. София: ИК „Перо“, 2009.
  • „Митове за сътворението от цял свят“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2014.
  • „РоманОлогия ли?“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2014, 288 с.
  • „Млада Виена“ и млада България“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2017
  • „Рефлексии на виенската модерност в българската литература от края на XIX и началото на XX век“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2018.
  • „Рецепцията на Кафка в България до 1944 г.“. Пловдив: Сдружение Литературна къща (Страница), 2020.

Съставителство и редакция

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Сънищата на стената. Берлинска антология“. (съставител, редактор, бележки, предговор), Пловдив, Издателство „Пигмалион“, 1995.
  • „Пледоария за Емпиричното литературознание. Работата на групата „НИКОЛ“. (съставител, бележки, отчасти превод), София, Издателство „Прохазка & Качармазов“, 1996.
  • „Веселият апокалипсис. Естетика и литература на Виенския fin-de-siecle“. (съставител, отчасти превод, бележки и послеслов), Пловдив, Издателство „Пигмалион“, 1996.
  • Артюр Рембо. Пол Верлен. „Езици на модерността“ в 64 страници“. (съставител, отчасти превод), Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
  • Мопасан. „Бел Ами“ в 64 страници“. Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
  • Даниел Дефо. „Робинзон Крузо“ в 64 страници“. Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
  • Корней. „Сид“. (съставител и коментари) Поредица „Текст/Контекст“, серия „Bilingua“, Пловдив, Издателство „Летера“, 2001.
  • Айхендорф. „Из живота на един безделник“. Поредица „Текст/Контекст“, серия „Bilingua“, Пловдив, Издателство „Летера“, 2001.
  • 2008 – Национална награда „Осма муза“ за образователно радиопредаване.
  • 2008 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика на „Страница“.[3]
  • 2009 – Награда Пловдив за журналистика (предаване за книги „Преге“ в БНР – радио Пловдив).
  • 2011 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика в списание „Страница“ и радиопредаването „Преге“.
  • 2015 – Наградата „Дъбът на Пенчо“ – за книгата „РоманОлогия ли?“[4]
  1. „Младен Влашки: Византийски пинизи съсипаха НСРТ“ Архив на оригинала от 2021-05-18 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 19 септември 2001 г.
  2. „Младен Влашки, член на НСРТ: Пенчо Славейков е бил по-агресивен и от Александър Томов“, интервю на Андриана Михайлова, в. „Новинар“, 5 май 2001 г.
  3. Лауреати на Националната награда „Христо Г. Данов“, сайт на Министерство на културата на РБ, 14 юни 2008
  4. Младен Влашки с Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2015 година, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2015.