Ги дьо Мопасан

Вижте пояснителната страница за други личности с името Гуидо.

---

Ги дьо Мопасан Guy de Maupassant
френски писател
Портрет от Надар, 1888 г.
Роден	5 август 1850 г. Турвил сюр Арк, Франция
Починал	6 юли 1893 г. Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Лицей Анри IV
Литература
Псевдоним	Joseph Prunier, Guy de Valmont, Maufrigneuse
Период	1875 – 1893 г.
Жанрове	роман, разказ
Направление	натурализъм, реализъм
Течение	литературен реализъм
Известни творби	„Бел Ами“ (1885)
Повлиян	Оноре дьо Балзак, Емил Зола
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	www.maupassantiana.fr/index.html Страница в IMDb
Ги дьо Мопасан в Общомедия

Анри Рене Албер Ги дьо Мопасан (на френски: Henri René Albert Guy de Maupassant), по известен само като Ги дьо Мопасан, е френски писател натуралист, считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

Биография

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил в Турвил сюр Арк, Нормандия, на 5 август 1850. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около XVIII век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг, затова през 1860 го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина – Мопасан и по-малкия му брат Ерве.

Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 година Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Илюстрация към разказа „Огърлицата“, сп. Жил Бла, 1893 г.

Мопасан прави дебюта си като поет със „Стихове“ („Des Vers“, 1880). По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“ („Soirues de Medan“, 1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885), в който се разказва за безскрупулността на политическия и журналистически елит. „Пиер и Жан“ (1888) е психологична скица на двама братя, а в разказа му„Орла“ („Le Horla“, 1887) е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвиква у него умствено смущение, като това може да се види в много от кошмарните му разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му, който е лекар, умира в болница от умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892, когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893.

Библиография

Романи

Титулна страница на Pierre et Jean (1888)

• Един живот (на френски: Une vie) (1883)
• Бел Ами (на френски: Bel-Ami) (1885)
• Pierre et Jean (1887)
• Mont-Oriol (1887)
• Fort comme la mort (1889)
• Notre cœur (1890)

Повести и разкази

Титулна страница на Mademoiselle Fifi (1882)

• La Maison Tellier (1881)
• Mademoiselle Fifi (Мадмоазел Фифи)(1882)
• Contes de la bécasse (1883)
• Clair de lune (1883)
• Le Lit 29 (1884) (Легло двадесет и девет)
• Miss Harriet (1884) (Мис Хариет)
• Les Sœurs Rondoli (1884)
• Yvette (1884)
• Contes du jour et de la nuit (1885)
• Toine (1885)
• Monsieur Parent (1886)
• La Petite Roque (1886)
• Le Horla (1887)
• Le Rosier de Mme Husson (1888)
• La Main gauche (1889)
• L'Inutile Beauté (1890) (Непотребна красота)

Публикувани посмъртно

• Le Père Milon (1899)
• Le Colporteur (1900)

Пиеси

• Histoire du vieux temps (1879)
• Une répétition (1880)
• Musotte (1891)
• La Paix du ménage (1893)

Поезия

• Des vers (1880)

Пътеписи

• Au soleil (1884)
• Sur l’eau (1888)
• La Vie errante (1890)

Външни препратки

• Произведения на Ги дьо Мопасан в Моята библиотека
• Ги дьо Мопасан в Internet Movie Database
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Мопасан, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Васил Попов, „Слово за Ги дьо Мопасан“, електронна публикация в „Моята библиотека“, 19 юни 2012