Направо към съдържанието

Емил Манов (сценарист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Емил Манов)
Емил Манов
български офицер и сценарист
Роден
Починал
30 август 1982 г. (63 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Военна служба
Званиеполковник
Служил наБългарска армия
Литература
Жанровефантастика

Уебсайт

Емил Радославов Манов е български писател и сценарист.

Роден е на 29 юли 1919 г. в София. През 1937 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. През 1941 г. завършва право в Софийския университет. Активен член е на РМС и БОНСС. Сътрудничи на литературни издания. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война. Осъден на доживотен затвор по ЗЗД.

Младен Исаев, Върбан Стаматов, Емил Манов, Павел Вежинов, Дора Габе, Леда Милева

След 9 септември 1944 г. е офицер в армията, полковник.

Подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) (1952 – 1954), заместник главен редактор на издателство „Български писател“ (1955 – 1958), главен редактор на списание „Родна реч“ (1958 – 1966), подпредседател на Съюза на българските писатели (1967 – 1968).

Автор е на романи, повести, новели, разкази, очерци и пиеси[1]. Филмов сценарист.

Умира на 30 август 1982 г. в София.

  • „Краят на Делиите“ (1954, 1955)
  • „Ден се ражда“ (1959)
  • „Бягството на Галатея“ (1963)
  • „Стръмнини“ (1965)
  • „Моето първо лято“ (1967)
  • „Галактическа балада“ (1971)
  • „Синът на директора“ (1973, 1983)
  • „Пътуване в Уибробия“ (1975)
  • „Бягството на Галатея. Моето първо лято“ (1975)
  • „Млади герои на Отечествената война“ (разкази, 1945)
  • „Пленено ято. Затворническа хроника“ (1947, 1948, 1955)
  • „Недостоверен случай“ (повест, 1957)
  • „Огънчето“ (разкази и повести, 1957)
  • „Бадемовото клонче“ (разкази, 1958)
  • „Ваня и статуетката“ (разкази и новели 1967)
  • „Кучето на разузнавача. Повест за юноши“ (1972, 1977)
  • „Галактическа балада“ (разкази, 1977)

Други произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Генерал-полковник П. Панчевски“ (биографичен очерк 1951)
  • „Подир синята птица“ – Трилогия, обхващаща „Краят на Делиите“, „Ден се ражда“, и „Стръмнини“ (1970)
  • „Писма от София“ (1970)
  • „Грешката на Авел“ (драма, 1963)
  • „Съвест“ (пиеса, 1968)
  • „Младоженецът“ (комедия, 1973)
  • Пиеси (1982)
публикувани посмъртно
  • Критика и публицистика (1983)
  • Литературна анкета на Юлия Обретенова с писателя – Съчинения в два тома (т. І, 1988; т. ІІ, 1989).