Леда Милева
Леда Милева | |
Родена | 5 февруари 1920 г. |
---|---|
Починала | 5 февруари 2013 г. |
Професия | редактор, писател, преводач, дипломат, депутат, администратор |
Националност | българка |
Жанр | поезия |
Награди | „Калина Малина“ (1987) „Константин Константинов“ (2008) |
Съпруг | Никола Димитров Николай Г. Попов |
Деца | Емилия Димитрова Боян Николаев[1] |
Подпис | |
Уебсайт | www.ledamileva.com |
бележки
| |
Леда Милева в Общомедия |
Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[2] Тя е по-голямата от двете дъщери на поета.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[3] През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[2]
Професионална дейност
[редактиране | редактиране на кода]След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.
През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.[4]
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.[5]
Още на 9 години прави първите си стихотворни опити. През 1940 дебютира в сп. „Първи стъпки“, редактирано от леля ѝ Пенка Касабова, а след 9 септември 1944 става съредактор на списанието. През 1946 излиза сборникът ѝ с пиеси „Без кого не може“. Още тази първа книга доказва усета на Леда Милева за драматургично изграждане на композиция и образи. Чрез сполучливата структура на пиесите и умението да създава драматургични персонажи авторката провокира детското любопитство. На места дидактизмът преобладава. Публикуваната в сборника пиеса „Мръсното момиче“ е написана специално за откриването на Колективния куклен театър. В книгата са включени и песни от композиторите Александър Райчев и Петър Ступел. През същата година е публикувана и първата ѝ стихосбирка – „Зайо на разходка“. В нея все още доминира идеята за послушното дете, но чрез горските животни като персонажи се развива любознателността на детето. В тази книга е публикувано и емблематичното стихотворение „Зайченцето бяло“.
Леда Милева е сред най-значимите автори за деца в българската литература. Творчеството ѝ е насочено към читателите от всички детски възрасти, най-характерни за него са хуморът и веселите истории. Писателката притежава верен поглед, наблюдателност и тънък психологически усет за особеностите на различните детски възрасти. Развитието на детето и необходимостта му от опознаване на околния свят тя пресъздава в творбите си чрез игровото и забавното.
В „Работна мецана“ (1954) с много хумор и находчивост се осмиват характерни качества на главния персонаж. Леда Милева стъпва на фолклорната традиция – желаният ефект да се постига чрез иносказателността. Писателката умее да създава лаконичен слог, точен и верен изказ и да гледа света през очите на детето. Тя разгръща поетичния си талант в създаване и на по-дълги стихотворни форми – поемите „Черно фламинго“, „Чайката Белушка“. Стихотворенията от „Цветни приказки“ (1969) са доказателство за изобретателността на писателката в изграждане на нетрадиционни образи. Метафоричните обрати, опоетизираният и одухотворен свят на природата умело кореспондират с приказния свят, в който живее детето. В пиесите от сборника „Когато куклите не спят“ (1973) Леда Милева за пореден път доказва как един прастар приказен мотив може да бъде пресъздаден креативно и оригинално. Безспорно годините след 1944 оказват отражение върху сюжетите и героите в поетиката на писателката и тя плаща дан на тривиалните възторзи към партизаните и пионерите.
Леда Милева е автор на публицистични и литературнокритически статии. Предмет на публицистичната ѝ дейност са предимно въпросите на детската литература и изкуство. Участва в редактирането на съчиненията на Гео Милев. Заедно с Н. Попов съставя антологиите „Американски поети“ (1970), „Американски негърски поети“ (1975), „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980) и „Африкански гласове“ (1987). Съставител и редактор на сборници с индийски и английски народни приказки. Превежда множество произведения от руски, английски и френски език.[2]
Почива навръх рождения си ден 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса и е кремирана.[6][7]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1959 г. – удостоена е с орден „Кирил и Методий“, I степен.
- 1970 г. – удостоена е с орден „Народна република България“, I степен.
- удостоена е с орден „Георги Димитров“.
- Лауреат на „Димитровска награда“.
- 2001 г. – Носител на наградата за детска литература „Калина Малина“[8].
- 2006 г. – удостоена е с орден „Стара планина“ I степен[9].
- 2008 г. – удостоена е с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
- записана е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга[5].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Без кого не може | пиеси | 1946 |
Заю на разходка | стихове за деца | 1946 |
Весело чавдарче : Сб. за утра и забави | 1949 | |
Няма време | стихове за деца | 1949 |
Пионерска дружба | стихотворения | 1952 |
Сред житата | стихове за деца | 1952 |
Среща в детската градина | 1952 | |
Алена звездица | приказки | 1953 |
Работна Мецана | приказки | 1954 (1955, 1957,1968,1969,1975, 1982, 1985, 1992,1995,1999,2000, 2006, 2011, 2016, 2017) |
Разходка в гората | стихове | 1955 |
По стръмната пътека : Поема за младостта на Д. Благоев | 1955 (1965, 1976) | |
Чайката Белушка | поеми | 1956 |
Сиводрешко и Бързобежко : Приказка в стихове | 1956 (1981, 1985, 2006) | |
Мустакатият Иванчо | стихотворения | 1957 (1959) |
Вескиното патенце : Приказка в стихове | 1959 | |
Край елхата | стихове | 1959 |
Шарена книжка | стихове за деца | 1959 |
Влакче през града | стихове за деца | 1960 |
Вместо подарък | стихове за деца | 1960 |
Двете изворчета | поеми | 1960 |
Ирина в детската градина | поеми | 1960 |
Вълни, чайки и деца | стихотворения | 1961 |
И ние сме ученици | стихотворения | 1961 |
Бели лястовички | стихотворения | 1962 |
Шишарко и самолетчето : Приказка в стихове | 1962 | |
Весели балони : Избрани произведения за деца и юноши | 1963 | |
Здравни картинки | поеми | 1963 |
По пътечката на дъгата | стихове за деца | 1964 |
Камиона, комбайна и козлето | поеми | 1964 (1971) |
В една зоологическа градина | 1965 (1975, 1983, 2001) | |
Магнетофонна серенада | стихотворения | 1966 |
Влак-юнак | стихове за деца | 1967 |
Златоперко | пиеси | 1967 |
Юначе с калпаче | стихотворения | 1968 |
Синьото балонче и куклата с розовата рокля | приказки | 1968 (1974) |
Цветни приказки | 1969 (1977, 1989) | |
Листата на брезата : Избрани приказки [в стихове] | 1970 | |
Момчето и звездичката : Избрани стихотворения | 1970 | |
Когато куклите не спят | пиеси | 1973 |
Детска градина 105 | стихове за деца | 1974 |
Картинен свят : Стихове и разкази / Др. авт. Ел. Багряна, А. Дончев | 1976 (1980, 1982, 1984) | |
Черно фламинго | поеми | 1978 (1988) |
Избрани произведения : В 2 т. | 1980 | |
Лиса и отровната кутия : Приказка в стихове | 1981 | |
Грешка-смешка | поеми | 1982 |
Как идва денят? | стихове за деца | 1982 |
Джуджето Рони : Приказки в стихове | 1983 | |
Къде е хоботът на слона? | поеми | 1983 |
Момчето без име : Стихотворения и поеми за пионери | 1984 | |
Зайченцето бяло | стихотворения | 1984 (1995, 1997, 2006, 2010, 2011, 2012, 2013) |
Пиеса за деца : Сб. | 1986 | |
Разкажете ми приказка : Приказки в стихове | 1990 (2006) | |
Беда в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова | 1994 | |
Произшествие в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова | 1994 | |
Панаир в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова | 1995 | |
Помисли. Отгатни! : Гатанки / Худож. Ст. Радкова | 1995 (1996) | |
Мечо скиор : [Приказка в стихове] / Худож. И. Пенчев | 1996 | |
Роси, роси росица / Худож. Румен Скорчев. | стихове за деца | 1997 |
Приказки за трите лисички / Худож. М. Константинова. | 1998 | |
Кой е бос и кой обут : Книжка от картинки | 2001 | |
Карнавал в гората : Избр. стих., гатанки, приказки и поеми за деца | 2003 (2012, 2016) | |
Балончето и куклата с розовата рокля | 2007 | |
Златна есен. | 2011 | |
Залъгалки | 2011 | |
Китна пролет | 2011 | |
Топло лято | 2011 | |
Снежна зима | 2011 | |
Приказки любими в рими | 2013 | |
Имало едно време : залъгалки и гатанки, нови и непознати, любими и незабравими | 2013 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Леда Милева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Леда Милева в Моята библиотека
- Леда Милева в „Словото“
- Леда Милева в Литернет
- Леда Милева в Литературен свят
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бойко Панов. Праправнуче на Гео Милев се снима в „Хари Потър“ // в-к Сега, 16 февруари 2002 г. Посетен на 15 февруари 2017 г.
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
- ↑ Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 276
- ↑ а б Напусна ни Леда Милева // Българска национална телевизия, 5 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 5 февруари 2013.
- ↑ Леда Милева почина на рождения си ден
- ↑ Мила Вачева, Ваньо Стоилов. Леда Милева починала тихо в съня си // 24chasa.bg. 6 февруари 2013. Посетен на 17 март 2014.
- ↑ Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
- ↑ Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.
|
- Български поети
- Български детски писателки
- Български дипломати
- Постоянни делегати на България в ЮНЕСКО
- Директори на БНТ
- Български преводачи на англоезична литература
- Членове на БКП
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Народни деятели на изкуството и културата
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Стара планина“
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на Димитровска награда
- Почетни граждани на Стара Загора
- Носители на награда „Гео Милев“
- Родени в София
- Починали в София
- Починали от рак
- Гео Милев