Направо към съдържанието

Боян Николаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боян Николаев
български езиковед и преводач
Роден
Боян Николаев Попов
Починал
22 юли 2013 г. (63 г.)
София, България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Учил припроф. Любомир Андрейчин
Работил вИнститут за български език към БАН
Софийски университет
Югозападен университет
Семейство
БащаНиколай Г. Попов
МайкаЛеда Милева
Други родниниГео Милев (внук)

Боян Николаев Попов е български преводач и езиковед.

Роден е в семейството на поетесата Леда Милева и преводача Николай Попов[1]. Внук е на големия поет Гео Милев. Следвал е българска и английска филология. Защитава докторска дисертация (к.ф.н.) под ръководството на проф. Любомир Андрейчин.

Работил е в Института за български език към БАН, Софийския университет „Климент Охридски“ (включително и във филиала в Благоевград, развит впоследствие като Югозападен университет „Неофит Рилски“). Чел е курсове по морфология на българския език и по съвременен български език[2].

Боян Николаев е езиковед, специалист по морфология, стилистика, лексикология, история на книжовния език, старобългарски език.

Превел е над петдесет книги от английски на български език, сред авторите на които са имена като Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Клифърд Саймък, Рандъл Бейкър.

Информацията в таблицата подлежи на допълване.
  • (съвместен превод с Леда Милева) Даниел Стийл. Вината на Рафаела. София, 1992.
  • Клифърд Саймък. Куклата на съдбата. София, 1993.
  • Стивън Кинг. Проклятието. „Плеяда“, 1997.
  • Дийн Кунц. Гръмотевичният дом. София, 1997.
  • Дийн Кунц. Тик-так. „Плеяда“, 1998.
  • Кърт Вонегът. Механично пиано. „Ера“, 2009.
  • Майкъл Джордан. Митове от цял свят. „Плеяда“, 2011.

Лингвистични трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Българските числителни. София (първо издание: 1987; второ издание: 2001).