Боян Николаев
Боян Николаев | |
български езиковед и преводач | |
Роден | Боян Николаев Попов
|
---|---|
Починал |
София, България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Учил при | проф. Любомир Андрейчин |
Работил в | Институт за български език към БАН Софийски университет Югозападен университет |
Семейство | |
Баща | Николай Г. Попов |
Майка | Леда Милева |
Други роднини | Гео Милев (внук) |
Боян Николаев Попов е български преводач и езиковед.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в семейството на поетесата Леда Милева и преводача Николай Попов[1]. Внук е на големия поет Гео Милев. Следвал е българска и английска филология. Защитава докторска дисертация (к.ф.н.) под ръководството на проф. Любомир Андрейчин.
Работил е в Института за български език към БАН, Софийския университет „Климент Охридски“ (включително и във филиала в Благоевград, развит впоследствие като Югозападен университет „Неофит Рилски“). Чел е курсове по морфология на българския език и по съвременен български език[2].
Боян Николаев е езиковед, специалист по морфология, стилистика, лексикология, история на книжовния език, старобългарски език.
Превел е над петдесет книги от английски на български език, сред авторите на които са имена като Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Клифърд Саймък, Рандъл Бейкър.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Информацията в таблицата подлежи на допълване.
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- (съвместен превод с Леда Милева) Даниел Стийл. Вината на Рафаела. София, 1992.
- Клифърд Саймък. Куклата на съдбата. София, 1993.
- Стивън Кинг. Проклятието. „Плеяда“, 1997.
- Дийн Кунц. Гръмотевичният дом. София, 1997.
- Дийн Кунц. Тик-так. „Плеяда“, 1998.
- Кърт Вонегът. Механично пиано. „Ера“, 2009.
- Майкъл Джордан. Митове от цял свят. „Плеяда“, 2011.
Лингвистични трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Българските числителни. София (първо издание: 1987; второ издание: 2001).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Леда Милева: Моят прадядо Керан живял 150 г.“, в. „Над 55“, 14 февруари 2013 г.
- ↑ Академичен състав на Факултета по славянски филологии на СУ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|