Иванчища
| Иванчища Иванчишта | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Иванчища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 994 m |
| Население | 29 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Иванчища в Общомедия | |
Иванчища (на македонска литературна норма: Иванчишта; на албански: Ivançishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка в източните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Иванко или Иванчо и съответства на сръбските и хърватски топоними Ivančići.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Иванчища е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, а църквата „Свети Атанасий“ е по-стара.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Иванчища (Ivantchischta) е посочено като село със 17 домакинства с 62 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Иванчища живеят 336 българи-християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Иванчица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]
По време на Илинденското въстание, на 25 юли 1903 година Иванчища е изгорено и ограбено от 150 башибозуци и 200 души редовен аскер.[6][7]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иванчища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Иванчища:[9]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 63 | 53 | 36 | 9 | 45 | 141 | 158 | 299 |
При избухването на Балканската война 15 души от Иванчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Иванчища като българско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 29 жители македонци.[12]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Иванчища
Бимбил Митрев Николов, български революционер от ВМОРО, действал в Копачка[13]- Дафинче Петков Карафилов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров, участвал в Ърбиновската битка с Кичевската чета, дошла на помощ на Дебърчанската[14]
Мето Петровски (1935 – 2019), северномакедонски режисьор- Станко Симянов Велянов, български революционер от ВМОРО[15]
- Стоймир Симяноски (1937 – 2017), писател от Република Македония
- Трайче Фидонов Карафилов (1864 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Янаки Янев[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 152.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 883 – 887.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 877 – 882.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
