Направо към съдържанието

Ягол Доленци

Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.

Ягол Доленци
Јагол Доленци
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
41.6278° с. ш. 21.0153° и. д.
Ягол Доленци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина823 m
Население13 души (2002)
Пощенски код6254
Ягол Доленци в Общомедия

Ягол Доленци или Яголско Доленци (на македонска литературна норма: Јагол Доленци) е село в Северна Македония, община Кичево.

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

В XIX век Ягол Доленци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Деленци (Délentzi) е посочено като село с 16 домакинства с 68 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Яголско Доленци живеят 210 българи християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол Доленце има 21 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яголско Доленци има 240 българи екзархисти.[3] При избухването на Балканската война 3 души от Ягол Доленци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол Доленци като българско село.[5]

Църквата „Света Богородица“ е градена в 1935 – 1936 година. Иконостасът е направен веднага след изграждането на църквата.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Родени в Ягол Доленци
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007