Ягол Доленци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
| Ягол Доленци Јагол Доленци | |
| — село — | |
 Църквата „Света Богородица“ | |
  Ягол Доленци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 823 m |
| Население | 13 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
| Ягол Доленци в Общомедия | |
Ягол Доленци или Яголско Доленци (на македонска литературна норма: Јагол Доленци) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ягол Доленци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Деленци (Délentzi) е посочено като село с 16 домакинства с 68 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Яголско Доленци живеят 210 българи християни.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол Доленце има 21 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яголско Доленци има 240 българи екзархисти.[3] При избухването на Балканската война 3 души от Ягол Доленци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол Доленци като българско село.[5]
Църквата „Света Богородица“ е градена в 1935 – 1936 година. Иконостасът е направен веднага след изграждането на църквата.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители македонци.[7]
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ягол Доленци
Симеон Нинев (1841 – ?), български революционер, гарибалдиец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
| |||||||||||
