Подвис (община Кичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Подвис.
| Подвис Подвис | |
| — село — | |
 Традиционна къща в Подвис | |
  Подвис | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 758 m |
| Население | 72 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Подвис в Общомедия | |
По̀двис (на македонска литературна норма: Подвис; на албански: Podvisi) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).
История
[редактиране | редактиране на кода]
На километър западно от селото е античната и средновековна крепост Градище.[1][2]
В XIX век Подвис е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Подвиз (Podvize) е посочено като село с 19 домакинства със 78 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Подвис живеят 304 българи-християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Подвис е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[6]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подвиз (Podviz) има 280 българи екзархисти.[7]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Подвис:[8]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 37 | 20 | 39 | 13 | 52 | 59 | 84 | 143 |
При избухването на Балканската война 9 души от Подвис са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Подвис като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 72 жители – 71 македонци и 1 сърбин.[11]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Подвис
Арсо Мицков (? – 1905), български революционер- Дончо Мицков, български революционер
- Любе Настев Наумов, български революционер от ВМОРО[12]
- Стоян Поппетров (1874 – 1913), български революционер и духовник, кичевски войвода на ВМОРО, игумен на Кичевския манастир
- Трене Томев Трайков, български революционер от ВМОРО[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 209.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| |||||||||||
