Кленоец
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Тимошко, Сърбия, вижте Кленовац.
| Кленоец Кленоец | |
| — село — | |
 „Успение Богородично“ | |
  Кленоец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 939 m |
| Население | 21 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Кленоец в Общомедия | |
Кленоец или книжовно Кленовец (на македонска литературна норма: Кленоец; на албански: Kllenoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Кленоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кленовец (Klénovetz) е посочено като село с 34 домакинства със 132 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кленоец и Душегубица (Горна и Долна) живеят 580 българи-християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кленоец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кленовец има 160 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кленовец:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 34 | 22 | 25 | 0 | 25 | 63 | 119 | 182 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кленовец като българско село.[8]
По време на Втората световна война, след разгрома на Югославия през пролетта на 1941 година, селото е включено в превърнатата в италиански протекторат Албания, окупирана през есента на 1943 година от Германия. През есента на същата година Кленоец е нападнато от албански балистки банди и е разграбено. Според някои източници 50 местни жители, включително жени и деца са убити. Други бягат в администрираните от българските власти части на Вардарска Македония.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители македонци.[10]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кленоец
Злате Тренески (1916 – 2006), югославски партизанин и деец на НОВМ
Мисайло Данилов Аврамов, български революционер, деец на ВМОРО[11]- Мишко Деянов Горев или Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО
- Наум Дамянов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Спиро Стоянов Гьорев, български революционер, деец на ВМОРО, действа в областта Копачка[13]
- Стоян Милошев, български революционер, деец на ВМОРО, районен началник на Горна Копачка, ранен по време на Илинденско-Преображенското въстание на 21 юли в сражението при село Извор[14]
- Починали в Кленоец
- Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кочанков, Николай. От надежда към покруса. Западна Македония в българската външна политика 1941-1944, София 2007, с. 179.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 883-887.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
| |||||||||||
