Направо към съдържанието

Премка

Премка
Премка
— село —
41.5519° с. ш. 21.0347° и. д.
Премка
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина960 m
Население134 души (2002)
Пощенски код6262
Премка в Общомедия

Премка (на македонска литературна норма: Премка; на албански: Premka) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.

Джамия в Премка
Кичевският октоих, ръкопис от средата на XIII век, открит в 1926 година от Тома Смилянич Брадина в църквата „Свети Атанасий“ в Премка.

В XIX век Премка е смесено село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1871 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Прешка (Preschka) е посочено като село с 44 домакинства с 52 жители мюсюлмани и 220 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Премка живеят 320 българи християни и 45 българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Премка е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 46 къщи.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Премка има 27 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Прелска има 304 българи екзархисти.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Премка като българско село.[7]

Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1937 – 1938 година.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 25
албанци 108
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

  1. а б Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007