Направо към съдържанието

Поповяни

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Поповяне.

Поповяни
Поповјани
— село —
Изглед към Поповяни
Изглед към Поповяни
41.6144° с. ш. 21.0722° и. д.
Поповяни
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина1263 m
Население399 души (2002)
Пощенски код6254
Поповяни в Общомедия

Поповяни (на македонска литературна норма: Поповјани; на албански: Popojani) е село в Северна Македония, община Кичево.

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.

Джамията в Поповяни

В XIX век Поповяни е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Поповяни (Popoviani) е посочено като село с 15 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 20 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Поповяни живеят 220 българи християни и 60 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поповяни е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Поповяне има 14 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поповяни има 160 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Поповяни като смесено българо-албанско село.[6]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1990, а „Свети Никола“ – от 1993 година.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 399 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 397
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007