Атища
| Атища Атишта | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ | |
  Атища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 1058 m |
| Население | 31 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Атища в Общомедия | |
Атища или Атище (на македонска литературна норма: Атишта) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Кичевската котловнина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Атища е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Атища (Atischta) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Атища живеят 80 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Атища е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Атища има 120 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Атища:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 13 | 15 | 14 | 1 | 15 | 22 | 33 | 55 |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Атища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Атища (Хатища) като българско село.[7]
В 1936 – 1938 година е изградена църквата „Свети Димитър“. Резбованият иконостас е изработен няколко години по-късно. Иконите на него са дело на братовчедите Андон (Доне) Георгиев Донев и Илия Димитров Донев от село Гари.[8][9]
Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[10]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Атища
Трене Миладинов (Трени 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, щаб на Пета одринска дружина, кавалер на орден „За храброст“ IV степен,[11] в 1925 година завършва право в Софийския университет.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436 и 827.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 241.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
| |||||||||||
