Юдово
| Юдово Јудово | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Юдово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 989 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Юдово в Общомедия | |
Юдово (на македонска литературна норма: Јудово) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Копачка.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Юдово е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1845 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Надово (Nadovo) е посочено като село с 14 домакинства с 48 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Юдово живеят 250 българи-християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Удово е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]
При потушаването на Илинденското въстание османски войски изгарят Юдово, убиват 12 местни жители – мъже и жени, изнасилват 7 жени.[5][6]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юдово има 240 българи екзархисти.[7]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Юдово:[8]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 30 | 29 | 37 | 5 | 42 | 64 | 104 | 168 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Юдово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Юдово като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители македонци.[11]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Юдово
Дуко Тасев (1855 – 1942), кичевски войвода на ВМОРО[12]- Стефан Алексиев Червенков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[13], подпоручик в 16-ти артелерийски полк през Първата световна война[14], в 1938 година завършва славянска филология в Софийския университет.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 154, 213. – на с. 154 е посочено, че изгарянето на селото е станало на 25 септември, а на с. 213 това събитие е датирано на 20 август.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 163.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1937 — 1938
| |||||||||||
