Световраче
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Врач.
| Световраче Светораче | |
| — село — | |
 Основно училище „Иво Лола Рибар“ | |
  Световраче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 889 m |
| Население | 6 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Световраче в Общомедия | |
Световраче, още Светораче или Свети Врач (на македонска литературна норма: Светораче), е село в Северна Македония, в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Светораче е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от 1885 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Свето врач (Svéto-vratch) е посочено като село с 22 домакинства с 94 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свети Врачи живеят 225 българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Световрач е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Врач има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свето Враче като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Световраче
Арсо, сръбски четник до 1908 година, в 1910 година оглавил малка тричленна сръбска чета в Кичевско[10]- Живко Н. Джорджевич (1903 – ?), народен представител, четник[11]
Цветан Апостолов-Киже, български революционер, на Смилевския конгрес на ВМОРО е избран за член на Кичевското ръководното тяло през Илинденско-Преображенското въстание заедно с Георги Пешков, Ванчо Сърбака и Я. Петров[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 21, 11 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 57., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
| |||||||||||
