Букойчани
| Букойчани Букојчани | |
| — село — | |
  Букойчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 810 m |
| Население | 97 души (2002) |
| Пощенски код | 6253 |
| Букойчани в Общомедия | |
Букойчани (на македонска литературна норма: Букојчани; на албански: Bukojçani) е село в Северна Македония в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в областта Горно Кичево в южното подножие на планината Буковик.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според османски документи през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]
В XIX век Букойчани е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Букойгшани (Boukoïgchani) е посочено като село с 8 домакинства с 29 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Букойчани има 180 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Букойчани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Букойчани има 240 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Букойчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Букойчани като българско село.[7]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1970-те години на темели от стара църква, градена в 1882 година, а след това разрушена. Фреските са дело на зографа Кузман Фръчкоски, рисувани в периода от 1976 – 1978 година.[8]
Според преброяването от 2002 година Букойчани има 97 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 23 |
| албанци | 74 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Букойчани
Бранко Наумоски (р. 1951), юрист от Северна Македония, омбудсман, конституционен съдия
Лазар Филков (1884 – 1957), български просветен деец и общественик
- Починали в Букойчани
Гаюр Дерала (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар-
Мехмед Мехмеди (1911 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ - Реджа Рушит Лимани (1896 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Реджеп Юсуфи (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
- Други
- Тома Филков, български лекар, по произход от Букойчани
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007
| |||||||||||
