Лешница (община Кичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лешница.
| Лешница Лешница | |
| — село — | |
  Лешница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 219 души (2002) |
| Пощенски код | 6257 |
| Лешница в Общомедия | |
Лешница (изписване до 1945 Лѣшница, на македонска литературна норма: Лешница; на албански: Leshnica) е село в Северна Македония в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в областта Горно Кичево в изочните склонове на Бистра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лешница е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лесища (Lassischta) е посочено като село с 8 домакинства с 95 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лешница има 170 жители българи християни и 75 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лешница е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 41 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешница има 168 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лешница като смесено българо-албанско село.[5]
Църквата „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ е градена в седемдесетте години на ХХ век, а осветена в 1994 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконите на иконостаса са дело на Мирослав Кръстески от Кичево, изработени в 1995 година.[6]
Според преброяването от 2002 година Лешница има 219 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 37 |
| албанци | 182 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007
| |||||||||||
