Туин
| Туин Туин | |
| — село — | |
 Джамия в Туин | |
  Туин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 972 m |
| Население | 1476 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
| Туин в Общомедия | |
Туин или Туйн или книжовно Тухин (на македонска литературна норма: Туин; на албански: Tuini) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Туин е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тухин (Touhine) е посочено като село с 62 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 60 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Туйн живеят 120 българи християни и 675 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тухин е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак със 120 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тухин има 160 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Тухин:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 23 | 28 | 24 | 0 | 24 | 49 | 62 | 111 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Никола“ е от 1922 година. Вътрешността на църквата, включително вероятно и иконостаса, е дело на Костадин и Стоян Здравкоски.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Туин като смесено българо-албанско село.[8]
По време на Втората световна война, през есента на 1944 година в селото и край него се води битка между комунистически партизани от Втора македонска ударна бригада и балистки части, подпомагани от местни жители. След двудневни сражения партизаните овладяват Туин.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1476 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 8 |
| албанци | 1465 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Личнисто
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Туин
Алексо Велянов, български революционер от ВМОРО[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Нещков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40. Нешков пише за многобройни жертви сред партизаните през първия ден на битката, когато патризаните първо влизат в селото, а след това са изтласкани от него.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
