Направо към съдържанието

Кичевски октоих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кичевски октоих
Фрагмент от Кичевския октоих
Фрагмент от Кичевския октоих
СъздаденXIII век
Оригинален езиккирилица
Жанрхристиянска литература
Видоктоих

Кичевският октоих, наричан също Белградски октоих, e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Представлява октоих, написан на кирилица.

Първоначално е съдържал служби за всичките 8 гласа, но са запазени само тези от 4 до 8 глас. Наличието на троични канони за всенощното бдение в събота е особеност в състава на ръкописа.[1]

До 1926 година Кичевският октоих се намира в църквата „Свети Атанасий“ в село Премка, Кичевско, където е открит от Тома Смилянич Брадина. Оттам единият дял е предаден в Скопския музей, а другите два са продадени през 1950 година на Народната библиотека в Белград.[2]

В Белград части от ръкописа се пазят на две места: в Музея на Сръбската православна църква (сбирка на Груич З.I.110) и в Народната библиотека на Сърбия (№ 104).[3]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Поп-Атанасов, Ѓ. Кичевскиот октоих: македонски споменик од XIII в. Скопје, 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XІV в. София, 2004 [= Кирило-Методиевски студии, 16], 280.
  2. Кичевски октоих Архив на оригинала от 2022-10-13 в Wayback Machine., Дигитална македонска енциклопедија
  3. Ръкописни книги до 14 век