Кюстендилско евангелие
| Кюстендилско евангелие | |
 | |
| Създаден | XIII век |
|---|---|
| Оригинален език | среднобългарски, кирилица |
Кюстендилското четвероевангелие е книжовен паметник на българската култура и ортография от 13 век.
Писано е на пергамент с уставно писмо и се състои от 61 листа. Правописът е двуредов, езикът носи характерните особености на югозападните говори. Съдържа непълен текст на Евангелие от Лука. Съхраняван е в библиотеката на Кюстендилското педагогическо училище, впоследствие е изгубен.
Първите 11 листа от ръкописа са публикувани в Периодическо списание на Българското книжовно дружество[1], а останалите – в Годишник на Софийски университет (т. ХХVІІ, 11, 1939 г., с.1-30) от Беньо Цонев.
В края на 1933 г. този ценен паметник на националната култура е предаден от библиотеката на Педагогическото училище в Кюстендил на Народна библиотека Кирил и Методий. По време на съюзническите бомбардировки на София и българските земи, оригиналните листа на Кюстендилското четвероевангелие изчезват и оттогава са в неизвестност, и се смятат за загубени.
Кюстендилското четвероевангелие е паметник и на рашката ортография. То съдържа като писмен паметник единствената рашка правописна особеност, развила се на сърбохърватска почва и пренесена на обратно – на изток в българските земи в т.нар. западни български земи. Тази особеност е удвояването на гласните 
и 
и добавянето на след 
. Още през 12 век подобно удвояване се появява в средновековните писмени паметници на т.нар. зетско-хумска сръбска редакция на старобългарския език от латинския език по далматинското крайбрежие на т.нар. Албания Венета, за да отбележи дължината на гласните в местната славянска реч в т.нар. поморски средновековни сръбски земи. Тази особеност не е характерна до 13 век за т.нар. рашка писменост, обаче се появява от средата на 13 век и зачестява през следващия 14 век като знак, че крайната гласна в родителен падеж, множествено число, трябва да се чете дълго. [2][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цонев, Беньо. Кюстендилско четвероевангелие : Среднобългарски прототип на VI правописна школа. Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ София, Год. 17, кн. 66, св. 7/8, с. 536-561, 1905 г.
- ↑ Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 241, 1991.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 355.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Кюстендилско четвероевангелие: Среднобългарски прототип на VI правописна школа Архив на оригинала от 2014-12-29 в Wayback Machine..
