Софийски песнивец

Софийски песнивец
	Софийски песнивец
	Софийският песнивец (1337)
Първо издание	1337 г.
Оригинален език	среднобългарски
Вид	ръкопис
	Софийски песнивец в Общомедия

Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър.

Намерен в Кукленския манастир през 1889 и предаден в Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, той се пази в библиотеката ѝ под № 2.^[1] Неговите 317 пергаментни листа с размер 225 х 165 мм съдържат Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш“, придружени от тълкувания. (Същите тълкувания към Псалмите се намират също в Болонския и Погодинския псалтир.)

Средата на Псалтира е отбелязана с цветна заставка, в която е поместен образ на „Христос по-стар от дните“. Над нея е изписано името на цар Иван Александър, комуто е посветена също обширна похвала в края на книгата (лист 311а-312б).^[2]

Два отделени от ръкописа листа се намират в Москва в Държавния исторически музей (собр. Щукина, № 3).^[3]

Бележки

↑ Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969, 11 – 16.
↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 45.
↑ Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубана. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 147.

Изследвания

Архангельский, А. Болгарский песнивец 1337 года. – Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, 2, 1897, 786 – 794
Милтенова, А. Тълкуванието на молитвата „Отче наш“ в Песнивеца на Иван Александър. – Acta Palaeoslavica, 2, 2005, 83 – 92
Мусакова, Е. Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Александър. – Старобългаристика, 26, 2002, кн. 2, 3 – 33
Moussakova, E. The Psalter of King John Alexander in Its Slavonic and Byzantine Context. – Scripta & e-Scripta, 10 – 11, 2012, 339 – 354

Вижте също

Външни препратки

дигитално факсимиле на ръкописа – Кирило-Методиевски научен център при БАН

[1] Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969, 11 – 16.

[2] Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 45.

[3] Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубана. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 147.

[1]

[2]

[3]