Добрейшово евангелие
Добрейшово евангелие | |
Добрейшовото евангелие е включено в проекта Europeana | |
Създаден | 13 век |
---|---|
Оригинален език | среднобългарски |
Вид | ръкопис |
Добрейшово евангелие в Общомедия |
Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век. Състои се общо от 175 пергаментни листа.
История
[редактиране | редактиране на кода]Четириевангелието няма точна дата, но се предполага, че годината може да е 1221, според една късно добавена приписка. Спорен остава въпросът кой е книжовникът, направил преписа – поп Добрейшо или Вълчо, чието име е било запазено в бележка в ръкописа. На един от листовете се чете и името на Стрезо,[1] но разчитането е съмнително, тъй като на това място текстът е поправян.
През ХІХ век ръкописът е бил в Тулча, Румъния. Една приписка в него сочи, че по-рано е бил в Одрин. По-голямата част (127 листа) сега се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ 17), без да е известен пътят на постъпление. Също така не се знае как са стигнали до старата Народна библиотека в Белград 48 листа, които са били унищожени от пожара в библиотеката след бомбардировка по време на Втората световна война (1941).
Език
[редактиране | редактиране на кода]Езикът на евангелието е близък до старобългарския, но показва и някои нови важни черти.
Фонетични особености
[редактиране | редактиране на кода]Добрейшовото евангелие отразява изговора на западнобългарски диалект от края на 12-и и началото на 13 век.
- Еровите гласни ъ и ь в края на думата са загубили звуковата си стойност – пишат се често безразборно една вместо друга: домь, доухь, пророкь, радостъ, кораблъ, денъ.
- Предлозите (съ, въ, отъ, изъ, прѣдъ, надъ, безъ) нерядко се пишат слято със следващата дума: снама, снеѫ, стобоѭ, всебѣ, всѫбота, вназаретъ, втиѧ дни, извинограда, изнего, прѣдвъсѣми, наднеѫ, безнарода. Изпускат се ерове пред енклитични местоимения (мѧ, тѧ, сѧ, ми, ти, ны, вы) и частици (же, ли) или кратки глаголни форми (би, бѣ): обличаетмѧ, видѣхтѧ, женѫтсѧ, подобаетми, въздамти, избрахвы, Пилатже, не придетли, могълби, праведенбѣ. Може би при предпоставните показателни местоимения те все още имат някаква звукова стойност: въ тъ денъ.
- Много думи са записани с новобългарското си произношение: вь зборищи (!), празникь (!), непразноѫ, грѣшници, брашно, длъжникъ, праведника, подобно, фторникъ (!), фторы (!), различны (!).
- В отделни случаи еровете изпадат от коренна сричка: разбра сѧ, ѿ пчелъ, вдовица, изгна, призва, двама, оузрѣ, книгы, птицъ, здрави (!), спѫщѧ.
- При коренни срички, при същински наставки и при падежни форми еровите гласни се изясняват: легько, къгда, прикоснѫ сѧ, мении, миренъ, силенъ, противенъ, длъжънь, ѿ старець, младенець, пръвѣнецъ, кротокъ, пѧтокъ, оцетъ, лакотъ, людемъ, четырехь.
- Пред задпоставните показателни местоимения крайните ерови гласни също се изясняват: домотъ, работъ, стоуденецосъ, днесь. Среща се и изясняване на ерове пред анафоричната клитика и: тъ + и > тои, сь + и > сеи: въ тои денъ, тои не остави, тои вы кръститъ; сеи денъ.
- Забелязва се и изравняване на гласежа на ъ и ь. Примерите в текста са много: дьскы/дъскы, дьщерь/дъщерь, лъжи/льжие, льсть/лъсть.
- Наличие на преметнато/вметнато ъ. Според народния изговор се пише: хълмъ, мълчи, есьмь/есъмь, вѣтьрь, Петъръ, мрътьвцѧ, съблазьнь.
- Правилна употреба на носовите гласни в корена на думата – по това Добрейшовото евангелие се отличава от мнозинството среднобългарски паметници.
- Гласеж на ятовата гласна като ja: цаловати, цана.
- Правилна употреба на ы, макар да има случаи на замяна на и с ы – особеност на диалекта.
Морфология и синтаксис
[редактиране | редактиране на кода]- Забелязва се смесване на типовете склонения при съществителните имена.
- Замяната на родителен с дателен падеж е редовна: ѿче небеси и земи, въ ѿпоущение грѣхомь. Това явление е характерно за всички балкански езици.
- Замяна на винителен с родителен падеж при ŭ-основи: Видѣшѧ и смокве исъхщѫ искоренна (Марко, XI, 20), Ѥгда проиде въ црькъве (Матей, XXI, 23), но формата за винителен падеж измества старата форма за именителен (любовъ вместо любы).
- Съединяване на показателните местоимения тъ и сь с предходните съществителни преди изясняване на еровете. Примерите са много:
Стих | Добрейшово евангелие | Зографско четвероевангелие | Мариинско евангелие |
Матей XXIV: 46 | Бл[а]жень работь егоже пришедъ г[оспо]д[и]нъ (свои) ωбрѧщеть тако творѫща. |
Блаженъ рабъ тъ егоже пришьдъ г[осподин]ь свои обрѧштетъ тако творѧшта. |
Блаженъ рабъ тъ егоже пришьдъ г[оспо]д[и]нъ свои обрѧштетъ тако творѧшта. |
Лука XII: 43 | Бл[а]жень работь егоже пришедъ г[оспо]д[и]нъ (свои) ωбрѧщеть тако тьворѫща. |
||
Йоан XVIII: 16 | Петръ же при дверехъ внѣ стоашеи, зыде же оученикотъ, иже бѣ знаимъ старѣишинѣ жречъскомоу |
Петръ же стоѣше при двьрехъ вьнѣ, изиде же оученикъ тъ, иже бѣ знаемъ архиереови |
|
Марко XV: 39 | и рече въ истинѫ чл[о]вѣкосъ с[ы]нъ божии бѣ. |
рече въ истинѫ чл[овѣ]къ съ с[ы]нъ б[о]жии бѣ. | |
Йоан IX: 39 | Рече Г[оспод]ъ пришедъвшимъ: на сѫдь азь придохь въ миросъ. |
И рече И[соу]с: на сѫдъ азъ въ миръ се придъ. |
Рече И[соу]съ: на сѫдъ азъ въ миръ сь придъ. |
- Наличие на склоняем задпоставен определителен член, произлизащ от задпоставното показателно местоимение:
Стих | Добрейшово евангелие | Зографско четвероевангелие | Мариинско евангелие |
Йоан IV: 12 | Еда ты болеи еси ω[ть]ца нашего Іакова иже дасть намъ студенецосъ и тои ижнего пиетъ с[ы]нове ѥго и скоти его? |
(...) о[тьц]а нашего Іѣкова иже дастъ намъ кладѧзь и тъ иж него питъ и с[ы]нове его и скоти его? |
Еда ты болеи еси отъца нашего Іѣкова иже дастъ намъ стоуденецъ сь и тъ из него питъ и с[ы]н[о]ве его и скоти его? |
Матей XXIV: 48 | Аще ли реч[е]ть зльïиωтъ рабь въ срци своемь: моудить мои г[оспо]д[и]нь прити. |
Аште ли речетъ зълы рабъ тъ въ сръдьци своемь: моудить мои г[осподи]нъ прити. |
Аште ли речетъ зълы рабъ въ сръд[ь]ци своемь: кьснитъ мои г[осподи]нъ прити. |
Йоан XIX: 41 | Бѣ же на мѣстѣ томъ, идеже пропѧшѫ И[соу]са, градъ. |
Бѣ же на мѣстѣ, идеже и пропѧшѧ, врътъпъ. |
Бѣ же на мѣстѣ, идеже и пропѧшѧ, врътъпъ. |
Йоан XVI: 8 | И пришедъ ωнъ и ωбличитъ миросъ ω грѣсѣ и ω правдѣ и ω сѫдѣ. |
И пришѣдъ онъ обличитъ всего мира о грѣсѣ и o пра[в]дѣ и o сѫдѣ. |
И пришѣдъ онъ обличитъ мира о грѣсѣ и o правдѣ и o сѫдѣ. |
Йоан VII: 11 | Июдеи же искахѫ его въ праздникотъ и гл[агола]хѫ где ѥсть ωнъ. |
Июдеи же искаахѫ его въ праздьникъ и гл[аголаа]хѫ кьде естъ онъ. |
Июдеи же искаахѫ его въ праздьникъ и гл[аголаа]хѫ кьде естъ онъ. |
Глаголи
[редактиране | редактиране на кода]- Рядка употреба на супин, но в Троянската повест (14 век) се среща почти винаги супин вместо инфинитив. Това е по всяка вероятност диалектна особеност.
- Няма промени при окончанията за миналите времена под влияние на морфологични аналогии.
- Стремеж за замяна на причастни конструкции с лични глаголни форми. Това явление е характерно и за съвременния български език. Примерите са много:
Стих | Добрейшово евангелие | Зографско четвероевангелие |
Матей XI: 2 – 3 | Въ врѣмѧ ωно слышавъ Иωань въ ѧзылищи дѣла Х[ристов]а, посла два оученика своıа и рече емоу. |
Иоанъ же, слышавъ въ ѫзилишти дѣла Х[ристов]а, пославъ оученикы своими, рече къ немоу. |
Матей XIV: 28 | Отвѣща же Петръ и рече: | Отъвѣштавъ же, Петръ рече емоу: |
Матей XV: 36 | И приемь :з: хлѣбь и рыбы, и хвалѫ въздастъ, и прѣломи; и дастъ оученикомь своимь. |
И приимъ :ж: хлѣбь и рыбы, хвалѫ въздавъ, прѣломи; и дастъ оученикомъ своимъ |
Матей XV: 39 | И ѿпоущь народы, и влѣзе въ корабь, и прѣиде въ прѣдѣлы магдалыньскы. |
И отъпоушть народы, вълѣзъ въ корабь и приде въ прѣдѣлы магдаланьскы |
Други особености
[редактиране | редактиране на кода]- Неправилна употреба на относителното местоимение иже, което има една форма за всички родове.
- Промяна при употребата на някои предлози:
- Азъ бо до него выны не ωбрѣтаѫ. ПРИ Азъ бо не обрѣтаѭ вь немь вины. (Зогр.) (Йоан, XIX, 6)
- Чьто же створѫ на И[соу]са, нарицаемаго Х[рист]а? ПРИ Чьто же сътворѭ И[соу]са, нарицаемаего Х[рист]а? (Зогр.) (Матей, XXVII, 22)
Украса
[редактиране | редактиране на кода]От четирите миниатюри с изображения на евангелистите, които първоначално са украсявали ръкописа, днес са запазени две: на евангелист Лука и на Йоан Богослов, пред когото е коленичил в молитвена поза поп Добрейшо. Неговата фигура е придружена от надпис „поп Добрейшо се моли на свети Йоан“.[2] Има различни мнения кой е бил поп Добрейшо – книжовникът, преписал ръкописа или този, който го е поръчал.[3] В белградската част на ръкописа е била миниатюрата, представяща евангелист Марко. И стилът на миниатюрите, и тяхната нетрадиционна иконография имат все още неизяснени източници. Особено спорен е безбрадият образ на Добрейшо, който не отговаря на облика на източноправославните свещеници и това е основната, макар и не единствена, причина в миниатюрите да се търсят влияния от западноевропейски ръкописи.
Останалата украса се състои от заставки – две пред съответните евангелия и една пред синаксара, както и от множество инициали с разнообразна украса. Сред тях се открояват онези, които се наричат тератологични (зверинни или чудовищни) и които са характерни за южнославянската ръкописна украса от ХІІІ и първата половина на ХІV век.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 22 (6 – 7).
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 22 (1).
- ↑ Например, според Пуцко, В. О портретном изображении попа Добрейша. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 9, 1985, № 3, 65 – 73, Добрейшо навярно е заплатил за пергамента и за преписването на книгата.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Б. Цонев, Добрейшово четвероевангеле. Среднобългарски паметник от ХІІІ век. София, 1906 (Български старини 1).
- Грабар, А. „До-история“ болгарской живописи (Археологическая гипотеза). – В: Сборник в чест на Васил Златарски. София, 1925, 555 – 573.
- Grabar, A. Recherches sur les influences orientales dans l’art balkanique. Paris, 1928, 92 – 107.
- Харисиjадис, М. Илуминирани рукописи старе Народне библиотеке у Београду. – Starinar, N. s., vol. XIX, 1969, 251 – 261. + Tabl. I–X.
- Пуцко, В. Портретные изображения авторов и донаторов в древнеболгарской книге. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, ХІV, 1990, № 4, 68 – 83.
- Вълкова, М. За техниката и материалите в украсата на Добрейшовото евангелие. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 48 – 55.
- Vakareliyska, C. M. Western Bulgarian or Macedonian? The Dobrejšo Gospel. – Slovo, 50, 2010, 13 – 26.
- Мусакова, Е. Изследователят читател на Добрейшовото евангелие. – Littera et lingua. Електронно списание за хуманитаристика, 3, 2014.
- Vakareliyska, C. M. Dots and Acute Accent Shapes in the Dobrejšo Gospel. – Studia Ceranea, 16, 2017, 209 – 228
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Europeana: кратко описание и дигитално факсимиле на ръкописа
- Четириевангелие (Добрейшово евангелие) – дигитално факсимиле на ръкописа в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“