Лаврентиев сборник
| Лаврентиев сборник | |
 Първите две страници от преписа на „Написание за правата вяра“ в Лаврентиевия сборник от 1348 г. | |
| Създаване | 1348 г. Велико Търново, |
|---|---|
| Оригинален език | среднобългарски език |
| Лаврентиев сборник в Общомедия | |
Лаврентиевият сборник, наричан още Иван-Александров сборник или Търновски сборник, е среднобългарски ръкопис в Руската национална библиотека (№ F.I.376).[1]
Пространна бележка в края му съобщава, че е преписан през 1348 г. от „многогрешния свещеноинок Лаврентий“ за „благоверния и христолюбивия, превисокия и самодържавния цар на българите и на гърците Иван Александър“[2]
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Сборникът се състои от 219 листа и до 1393 остава в Търново. След падането на града под османско иго сборникът е отнесен във Влахия или Молдавия, а след това на Атон. Там, в манастира „Свети Павел“, сборникът остава до 1655, когато руския монах Арсений Суханов го отнася в Синодалната библиотека в Петербург. Преминава през няколко ползвателя и в крайна сметка през 1863 попада в Публичната библиотека на Петербург (днес Библиотека „Салтиков-Шчедрин“) под сигнатурен номер F.I.376.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Ръкописът съдържа текстове с разнородно съдържание и по всяка вероятност е бил предназначен за домашно четиво на царското семейство. Някои са преводи от гръцки: житие на Йоан Милостиви, патерични разкази из живота на египетските и палестинските монаси („8-те зли помисли“ на Нил Философ),[3] „Въпроси и отговори към княз Антиох“ от Атанасий Александрийски, Сказание за вселенските събори и пр. Други са оригинални старобългарски произведения: „Написание за правата вяра“ от Кирил Философ, „Черковно сказание“ от Константин Преславски, най-старият познат препис на Храбровото „Сказание за буквите“. Езикът е среднобългарски, но носи белезите и на по-нова лексика. Съдейки по почерка, свещеноинок (йеромонах) Лаврентий е участвал в преписването на още пет запазени до днес книги.[4]
Пръв проучва и издава сборника К.Куев под заглавие '„Иваналександровият сборник от 1348 г.“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христова, Б. и др. Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 53.
- ↑ Николова, С. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980, 43 – 45, 61 – 62. Зашев, Е. Патеричният дял в Лаврентиевия сборник – история и особености на текста. С., 2012, 488 с.
- ↑ Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубана. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 150 – 161.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. С., 1981.
- Zashev, E. Lavrentiy's Miscellany/Tsar Ivan Alexandăr's Miscellany of 1348: Phototype Edition. Sofia, 2015.
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Zashev, E. Scriptor Lavrentiy and His Miscellany of 1348. – Papers of BAS: Humanities and Social Sciences, 2, 2015, № 1 – 2, 43 – 61.