Направо към съдържанието

Арсо Мицков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арсо Мицков
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
18 януари 1905 г. (29 г.)
Подвис, Османска империя
Семейство
ДецаДончо Мицков
Арсо Мицков в Общомедия
Гробът на Арсо Мицков в Подвис

Арсо Мицков Поповски или Татарски[1] е български революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арсо Мицков е роден в Подвис, тогава в Османската империя. През лятото на 1901 година пристига в Поречието като помощник войвода на чета от пет души, подготвена от Сръбската пропаганда. ВМОРО проследява четата и е посрещната от битолския началник Никола Русински, който им предлага да влязат в орагнизацията и Янаки Янев и Арсо Мицков приемат.[2] Скоро след това е избран за районен войвода на ВМОРО в Кичевско. През 1903 година е делегат от Кичевския революционен район на Смилевския конгрес, заедно с братята си Янаки и Ванчо Мицкови. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след потушаването му остава в района си и участва в реорганизирането на комитетите. Арсо Мицков загива през 1905 година с още трима свои четници.[3][4]

Паметник на Арсо Мицков и Янаки Янев в Подвис, Кичевско

Синът му Дончо Мицков е четник на Ичко Димитров в 1912 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 276-277.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 108.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 305.
  5. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.