Арсо Мицков
| Арсо Мицков | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал |
Подвис, Османска империя |
| Семейство | |
| Деца | Дончо Мицков |
| Арсо Мицков в Общомедия | |
Арсо Мицков Поповски или Татарски[1] е български революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Арсо Мицков е роден в Подвис, тогава в Османската империя. През лятото на 1901 година пристига в Поречието като помощник войвода на чета от пет души, подготвена от Сръбската пропаганда. ВМОРО проследява четата и е посрещната от битолския началник Никола Русински, който им предлага да влязат в орагнизацията и Янаки Янев и Арсо Мицков приемат.[2] Скоро след това е избран за районен войвода на ВМОРО в Кичевско. През 1903 година е делегат от Кичевския революционен район на Смилевския конгрес, заедно с братята си Янаки и Ванчо Мицкови. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след потушаването му остава в района си и участва в реорганизирането на комитетите. Арсо Мицков загива през 1905 година с още трима свои четници.[3][4]
Синът му Дончо Мицков е четник на Ичко Димитров в 1912 година.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 276-277.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 108.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 305.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
