Башибозук
Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски – мюсюлмани, които съдействат на османската власт при потушаване на бунтове или във война. В превод думата означава „повредена глава“, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност.
Набирали са се от представители на най-войнствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания – арнаутски башибозуци или накратко арнаути. Държавата осигурява на башибозуците само оръжие, без да дава заплата, и башибозукът се издържа от грабежи и мародерства.
Башибозуци са извършителите на едни от най-кървавите събития в българската история преди и след освобождението, например Баташкото клане[1] (водени начело от Ахмед ага Барутанлията – полицейски началник на Доспат), т.нар. „Страшното“ в Карлово, [[Старозагорското клане]] и Маджаровското клане.
През 1876 г. Баркли пише за башибозуците: „Тези башибозуци бяха повечето дребни и мургави хора, облечени в кафяви, мръсни и окъсани униформи и въоръжени със стари кремъклийки, саби и пистолети, според желанието си... Подчинението на техните офицери е последната им грижа... И не само че са крадци в мирно време, но са и почти безполезни, когато са призовани да се бият... дезертират при първия залп и се забавляват назад да избиват жени и деца и да унищожават имуществото както на приятелите, така и на враговете“.[2]
Друг съвременник на Руско-турската война от 1877-78 г. свещ. Христо Върбанов описва башибозуците, пристигнали във Варна.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Башибозук- „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine., извършено както от башибозук, така и от редовни турски войскови формирования (БАН, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Православна беседа – Лето 1876-о Архив на оригинала от 2006-02-09 в Wayback Machine.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 142.
- ↑ Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, стр. 40
