Деян Димитров
| Деян Димитров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 септември 1912 г.
|
| Деян Димитров в Общомедия | |
Деян Мицков Димитров — Карпата[1][2] е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Димитров е роден на 9 март (22 март нов стил) 1873 година в Лактине, в Османската империя, днес в Северна Македония. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890 и 1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при Тале Горанов, а от 1902 година е подвойвода на Никола Русински в Дебърцата, Охридско с 9 души четници.[3] Секретар на Деян войвода, който е неграмотен, е Ташко Арсов.[4] Четата на Димитров унищожава сейменина и кръволок Ризо както и серия предатели в Охридско.[5]
В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в Ърбино. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета Тома Давидов е убит.[6][4]
През юни 1903 година Деян е изпратен в друг район[4] и негов секретар е Христо Ангелов — Гроздан.[7] По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през Куманово и Враня пристига в Княжество България на 14 ноември. Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. От началото на 1906 година до Хуриета от юли 1908 година действа като помощник войвода на Петър Чаулев в Охридско.[8]
| Чета на Деян Димитров, 11 юни 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Деян Димитров | Лактине | Охридска | |
| 2. | Никола Хр. Хаджиев | Охрид | Охридска | |
| 3. | Тома Костов | Пискупи | Корчанска | |
| 4. | Гюрчин Секулов | Поповец | Кичевска | |
| 5. | Вангел Панделев | Струга | Охридска | |
| 6. | Кузман Тодоров | Сланско | Крушовска | |
| 7. | Наум Дункаров | Струга | Охридска | |
| 8. | Яким Димов | Годиве | Охридска | |
| 9. | Бимбил Змейков ? | Годиве | Охридска | |
| 10. | Секула Спасев | Велмей | Охридска | |
| 11. | Блаже Николов | Ърбино | Охридска | |
| 12. | Христо Гюрчинов | Върбяни | Охридска[9] | |
През есента на 1912 година заедно с Петър Чаулев и Стефан Атанасов решават да обявяват Рабетинкол, Дебърца, Малесия и Демирхисар за свободни зони като провеждат редица акции и съвместно със селската милиция нанасят тежки загуби на турските войски.[10] През септември 1912 година, в навечерието на Балканската война, е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край Песочани, облят е с газ и е запален жив.[11][12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 52.
- ↑ а б в Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ташко Арсов, Дебрца (28) // Вечер, 09/07/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 103.
- ↑ Спомени на Георги Христов
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Гоцев, Димитър. Националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия през Балканската война (1912-1913). София, Изд-во на Министерство на Отбраната, 1994. с. 110.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 134.
