Шивачево

Шивачево
	Шивачево
	; Общ изглед
	Шивачево Шивачево
Общи данни
Население	4023 души (15 март 2024 г.); 51,3 души/km²
Землище	78,359 km²
Надм. височина	260 m
Пощ. код	8895
Тел. код	04593
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	15944
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община; – кмет	Твърдица; Мария Гвоздейкова-Златева ; (КОЙ; 2023)
Кметство; – кмет	Шивачево Деян Иванов (Възраждане)
Адрес кметство
	град Шивачево, ул. "Георги Димитров" № 16
	Шивачево в Общомедия

Шива̀чево е град в Централна България. Той се намира в община Твърдица, област Сливен и е в близост до град Твърдица. Името на селището до 1906 година е Терзобас, между 1906 и 1934 г. – Източно Шивачево, а между 1934 и 1976 г. Голямо Шивачево. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4034 души по настоящ адрес и 4439 души по постоянен адрес.^[2]

География

Град Шивачево е разположен в подножието на Средна Стара планина, по-точно в Елено-Твърдишкия ѝ дял. Градът е на 30 км западно от Сливен и на 25 км северно от Нова Загора. Отстои на 12 км от центъра на общината град Твърдица. На 4,3 км от града отстои обособеният му квартал Гара Чумерна. На 3 км източно от града се намира Шивачевски пролом и Бяла река. От географска гледна точка е интересно да се спомене, че Шивачево лежи на един и същи паралел със столицата София.

Градът е разположен върху широк наносен конус, който е богат на подпочвени води. Планинският релеф наоколо предполага и сравнително висока надморска височина на града, а това са 320 м в самото подножие на планината и 265 м в южния край на града.

През дъждовните периоди водите в землището на Шивачево се събират в местната река Блягорница.

История

Забележително е, че през Шивачево някога е минавал стар римски път. При разкопки са намерени амфори, питоси, шлем на римски воин. В района на града се намира и крепостта Калето. От 7 септември 1984 г. Шивачево е със статут на град.^[3]

Религии

Населението на града изповядва християнската религия. Местният църковен храм се нарича „Свети Димитър“ и е построен в средата на 18 век. Известният поп Харитон е служил там няколко години преди Априлското въстание.

Икономика

В последните години основното занимание на хората в региона е земеделието. Там се отглеждат предимно трайни насаждения, череши, праскови и винени сортове лозя (каберне и мерло).

Образование

СУ „Г. А. Каравелов“
НЧ „Просвета 1898“

Забележителности

Етнографски музей

Личности

Атанас Русев (р.1909) – генерал-лейтенант
Бисер Бойчев (р. 1967) – поет и филмов сътрудник
Михо Дуков (р.1955) – български борец, олимпийски медалист
Никола Николов (1882 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев^[4]

Редовни събития

26 октомври – Празникът на града (Димитровден)
14 февруари – Денят на лозаря

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ www.grao.bg
↑ Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

Външни препратки

СОУ „Георги Каравелов“

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] www.grao.bg

[3] Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.

[Спомени_2-4] Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

[1]

[2]

[3]

[4]